Цифровите технологии ще повишат доходите на фермерите

Иновациите ще насърчат младите хора да се заемат със земеделие и ще повишат доходите на фермерите, коментират участниците в провеждащия се днес в София Клуб Investor.bg – Агробизнес.

Докато у нас сме се вторачили само в директните плащания, повечето страни членки разчитат на иновациите в сектора, за да са конкурентни, заяви Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации.

Според нея в стратегическия план, с който България ще прилага европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., трябва да включим интервенциите в иновации и цифровата трансформация на сектора.

Боянова разясни предимствата на цифровото земеделие, при което във всяко звено по веригата използваме колкото може повече цифрови технологии – сензори на полето, дронове, интернет на нещата, изкуствен интелект, големи бази данни.

„Цифровата технология, освен че променя начина на производство, вече е в главите на младите хора. Трябва да стъпим на прецизното земеделие, което се прилага от много стопанства. Да наблегнем на начина, по който събираме данните. Сега всички данни се събират по различен начин и формат. Когато сме ги събрали, трябва да ги анализираме, при което виждам голямата трудност“, заяви Боянова.

Използването на цифровите технологии ще подобри икономическото състояние на земеделеца, ще намали разходите и ще увеличи печалбата, ще помогне за решаване на въпроса с работната ръка. Така ще намалеят и емисиите парникови газове, които идват от земеделието – сега то генерира 10% от тези емисии. С новите технологии можем да си решим въпроса с водата, след като мярката за напояване в ПРСР не е ясно дали ще се случи, коментира тя.

Тя посочи още, че цифровите технологии може да помогнат на фермерите да се спазят изискванията за получаване на директните плащания.

По думите ѝ блокчейн технологията има изключително голям потенциал в земеделието, тъй като позволява проследимост на продукцията и това вече работи на практика в някои държави извън Европа. Необходимо е да имаме и бърз широколентов интернет в селските райони, каза Боянова.

Тя посочи, че у нас нямаме дигитален иновационен хъб, който да събира на едно място ИТ индустрията, фермери и консултанти, докато в Германия имат 16, най-вече за автомобилния бизнес. Институтът по агростратегии и иновации изгражда такъв хъб без държавна подкрепа по собствена инициатива.

„Индустрия 4.0 е етап от развитието на икономиката, основана на цифровизацията. Но 4.0 е остаряла теория, ако някой сега започва да я осмисля, то е много закъснял, защото вече говорим за 5.0“, заяви доц. Боян Жеков, магистър инженер ИТ, университетски преподавател в УниБИТ, ВУЗФ.

Предстоящият етап 5.0 предвижда взаимодействие между хората, изкуствения интелект и роботите. До 2025 г. те ще са голяма част от ежедневието и работата ни, ако не си дадем сметка за това, отново ще сме закъснели в развитието, заяви преподавателят. Той препоръча „да не роним сълзи, че не сме активни в 4.0, а да мислим какво е 5.0“.

По негова оценка българското земеделие е далеч от дигитализацията.

Клуб Инвестор Агробизнес - Панел 2

5 / 12

Стоилко Апостолов, управител на Фондация Биоселена

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Още галерии

Стоилко Апостолов, управител на Фондация Биоселена, изтъкна, че имаме ферми с много модерни машини, свързани със сателит и изпращащи данни до централата, а в същото време правим грешки в очертаването на нивите. Различните бази данни в повечето случаи са несъвместими, някои са на хартия – например за ушните марки на животните.

В новия период се изисква държавите членки да изградят високотехнологична система за мониторинг при заявяване на площите и отглежданите на тях култури, което е задължително от 2021 г., заяви Светлана Боянова.

Антон Тотев, главен оперативен директор на Мелиса Фрукт, посочи, че дигитализацията преодолява губенето на време в бизнеса. Той представи новите технологии в модерните оранжерии на фирмата, които позволяват растенията да се отглеждат изцяло без пестициди и други химикали. Фермерът, който е на 26 години и е финансист по образование, е ползвал ПРСР за първоначалната инвестиция и помощ от семейството си.

Колкото са повече иновациите, толкова повече младите хора ще бъдат насърчавани да се занимават със земеделие, заяви той.

Доц. Боян Жеков препоръча България да направи ИТ център за земеделието, подобно на НАП и Агенция по вписванията. Това че има издънки от време на време, не е технологичен проблем, каза той.

Стоилко Апостолов посочи, че водеща трябва да бъде държавата, за да се внедряват в стопанствата технологии, които са съвместими с изискванията на администрацията.

Светлана Боянова изтъкна, че ако някой иска сега да въведе цифрова технология във фермата си, има достъп само до мярка 4.1 в ПРСР, която обаче е с изчерпан бюджет.

Хората ще продължат да търсят качествено отгледана храна, заяви Стоилко Апостолов.