fallback

Може ли валутният борд в България да обхване и търговското банкиране?

Не банковите надзорници и регулатори трябва да гарантират, че проблемите с банките от мащаба на КТБ няма да се появят отново, твърдят Ханке и Танев

13:31 | 10.02.20 г. 14
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

От проф. д-р Стив Х. Ханке и проф. ДПН Тодор Танев

1997 г. беше и най-лошата и едновременно най-добрата година за България. Годината започна лошо. През февруари свръхинфлацията в страната достигна най-високата си стойност от 242% на месец (Ханке и Krus, 2013). В този момент нещата драстично се промениха към по-добро. На 1 юли бе приет Законът за валутния борд и Българската народна банка (БНБ), по-специално нейното управление „Емисионно“, започна да работи по правилата на валутния борд.

Тези правила изискват левът да бъде изцяло подкрепен от резерви на германската марка (сега резерви в евро) и да се търгува свободно по фиксиран валутен курс с марката (Ханке, 2016). С това реално левът се превърна в клонинг на германската марка и последваха добри новини.

Резултатите от въвеждането на валутния борд бяха незабавни и съществени. Годишната инфлация скоро след това се срина до 13% в средата на 1998 г. Лихвите също се сринаха, като основната ставка на БНБ спада от над 200% в началото на 1997 г. до 5,3% през октомври 1998 г.

И това не е всичко. Търсенето на лева, действащ по новите правила на валутния борд скочи нагоре. И както нощта следва деня, чуждестранните резерви в БНБ също скочиха нагоре. В крайна сметка единственият начин да се получи лев, беше чрез размяна на германската марка за лев по посочения фиксиран валутен курс. Чуждестранните резерви на БНБ се увеличиха от 864,26 милиона долара в края на 1996 г. до 2,485 млрд. долара в края на 1997 г. (Hanke, 2000 г.).

В допълнение към тези непосредствени положителни резултати валутният борд на България позволи на страната да издържи всички външни финансови кризи след 1997 г. - включително и срива на руската рубла през 1998 г., гръцката финансова криза от 2009 г. и голямата рецесия от 2009 г. (Ханке, 2018).

Валутният борд позволи на България също да устои на банковия срив през 2014 г. на Корпоративна търговска банка (КТБ) (Ханке и Секерке, 2014). Да. Катастрофата с КТБ не е причинена от системата на валутен борд (управление „Емисионно“ на БНБ), а поради неумението на другите две управления на БНБ „Банково“ и „Банков надзор“ да регулират и следят KTБ.

За разлика от повечето случаи, в които банковата и валутната кризи се сливат от едно време нататък, кризата с КТБ не причини смущение на българската валута. Благодарение на системата на валутен борд България не стана потърпевш от типична банково-валутна криза. На практика кризата остана ограничена единствено до банковия сектор. Така че валутният борд на България смекчи щетите, следващи от срива на КТБ.

Важно е да се отбележи, че валутният борд налага фискална дисциплина на българските политици и на фискалните власти, тъй като правителството не може да взема заеми от валутния борд (т.е. управление „Емисионно“ на БНБ). Вследствие на това след въвеждането на валутен борд през 1997 г. фискалният дефицит е строго контролиран и нивото на дълга на България спрямо БВП се е понижи. Наистина, фискалната дисциплина и намаляването на дълга направиха България фискален първенец в Европейски съюз (Ханке, 2002 & 2018).

Не трябва да се пропускат без споменаване и геополитическите аспекти на валутния борд. Както сподели бившият президент Петър Стоянов с един от нас (Ханке): „България би имала много по-големи затруднения да влезе в НАТО през 2004 г. и Европейския съюз през 2007 г., ако го нямаше доверието и стабилността, създадени от българския валутен борд“ (Ханке, 2016).

Не е изненадващо, че валутният борд на България е много уважаван и подкрепян от населението. Българите с право се гордеят с лева и онова, което е най-значимата посткомунистическа българска институция: валутният борд  (Ханке, 2018).

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 05:32 | 14.09.22 г.
fallback