IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Може ли валутният борд в България да обхване и търговското банкиране?

Не банковите надзорници и регулатори трябва да гарантират, че проблемите с банките от мащаба на КТБ няма да се появят отново, твърдят Ханке и Танев

13:31 | 10.02.20 г. 14
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg</em></p>

Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg

******

Това ни връща към фиаското на КТБ и търговския банков сектор в България. Благодарение на валутния борд на България щетите, свързани с колапса на КТБ бяха смекчени (Ханке, 2018).

Всъщност банковата криза в случая КТБ не прерасна във валутна криза. Съответно беше избегната типична банкова плюс валутна криза. Но щетите бяха значителни. Важното в случая е, че КТБ никога не е била търговска банка. Ако КТБ беше действала в съответствие с принципите на търговското банкиране, би било практически невъзможно да срине стойност в мащаба, за който свидетелстват независимите одитори.

Към 30 септември 2014 г. одиторите изчислиха, че 76% от стойността на активите в нефинансовия кредитен портфейл на КТБ, който представлява 80% от активите на КТБ, са загубени. Одитният доклад за КТБ разкрива история на грубо игнориране на основните стълбове на търговското кредитиране. Според доклада няма доказателства, че първоначалното подписване на заеми и последващ мониторинг на кредитите някога са се провеждали в КТБ. Всъщност одиторите заявиха, че КТБ е лъгала и подвеждала банковите надзорни органи на БНБ и е извършвала сделки без търговски смисъл (Ханке и Секерке, 2014).

Икономическата криза, причинена от КТБ, беше значителна. Депозитите бяха гарантирани от българския Фонд за гарантиране на влоговете (ФГВБ). Но ФГВБ беше недостатъчно капитализиран. Така че правителството беше принудено да отиде на международния пазар на облигации, за да събере средства за рекапитализиране на ФГВБ, за да може да изпълни задълженията си към вложителите на КТБ. В резултат на това се появиха отрицателни фискални ефекти.

В допълнение имаше отрицателни парични ефекти и след срива на КТБ. Паричното предлагане в България, измерено с М3 от юни 2014 г. до ноември 2014 г., всъщност се сви с 3,27%. А кредитът за частния сектор в България се сви със зашеметяващите 11,18% от юни 2014 г. до май 2015 г. Тези свивания забавиха икономиката на България.

Независимо дали от България или от Европейския съюз, в бъдеще не банковите надзорници и регулатори ще гарантират, че проблемите с банките от такъв мащаб няма да се появят отново. Не. Безопасността трябва да бъде осигурена чрез промяна на правилата, които управляват българските банки.

Оказва се, че новите правила са вече предложени от единия от нас (Ханке) преди две десетилетия – на 1 февруари 1997 г. – на Световния икономически форум в Давос, Швейцария (Ханке и Бърстийн, 1997). Предложението беше да се създаде валутен борд в България и да се разшири принципът на валутния борд в сферата на търговското банкиране. Това предложение съответства в пълна степен към големия британски икономист Дейвид Рикардо и Закона за банките от 1844 г., който управлява АЦБ и британските банки. Така че то не само не е ново, но е и широко прието. Всъщност авторитет като върховния жрец на икономическата теория, Нобеловият лауреат сър Джон Хикс, формулира това още през 1967 г. (Hanke, 2002).

Ако правилата за валутен борд се разширят в сферата на търговското банкиране, от банките ще се изисква да работят съгласно правилата на валутния борд. Съответно банките ще трябва изцяло да подкрепят с резерв депозитите по търсенето, които приемат. Този задължителен резерв ще бъдат депозиран в БНБ и БНБ ще плаща пазарен лихвен процент по него. При 100% резервно банкиране банките, които приемат депозити, по същество ще бъдат трансформирани във взаимни фондове на паричния пазар. С левовите банкови депозити, покрити със 100% резерв, банковите пари биха били също толкова безопасни и здрави, колкото парите на валутния борд. Трябва да се има предвид, че съществуват няколко начина, по които принципите на валутния борд могат да бъдат разширени в търговското банкиране. По-нататък представяме само очертанията на един от тях.

При 100% резервно банкиране вложителите вече няма да трябва да живеят в страх от това да не могат да изтеглят своите депозити, защото банките ще разполагат с ликвидни резерви за покриване на всички тегления. Банковата паника, банковите кризи в цялата система и освобождаването от данъци на данъкоплатците ще са неща от миналото. Така че депозитите от ФГВБ и банките осигурявани от правителството ще бъдат излишни и следователно ненужни.

Друго важно предимство на 100% резервното банкиране е, че банките ще се нуждаят от много малко собствен капитал, за да покрият малките рискове, свързани със съпоставянето на своите активи и депозити. Това прави системата за 100% резерв особено подходяща за България, където банките имат история на недостатъчно капитализиране.

Ако принципът на валутния борд се прилага както за базови (валутен борд), така и за банкови пари, всички пари ще бъдат здрави. Но как би се предоставил кредит? Тази функция биха поели търговски (или инвестиционни) банки. Те биха опосредствали спестяванията и генерирали кредит (не пари) чрез издаване на акции и подчинени дългови инструменти (необезпечени облигации, които имат ниско разположени вземания от печалбите и активите на компанията). Важно е да се отбележи, че търговските банкови функции могат да се изпълняват от отделни самостоятелни търговски банки. Или биха могли да се осъществят в рамките на съществуващи търговски банки, ако тези банки разделят и оградят счетоводни баланси на депозити, които са изцяло покрити с резерви и инвестиции, които могат да бъдат отпуснати.

Този подход позволява разширяване на кредитните потоци, като същевременно парите се отделят от кредита. По този начин безопасността и стабилността ще станат неразделна черта на кредитната верига. Акционерите биха представлявали важен източник на пазарна дисциплина за търговските банки, тъй като собствениците на тези банки биха рискували да загубят своите инвестиции в случай на фалит на въпросните търговски банки.

Другият елемент в структурата на капитала на търговските банки, поне първоначално, би бил осигурен от подчинен дълг. Този дълг представлява освен това и привлекателен източник на пазарна дисциплина, тъй като, за разлика от вложителите, притежателите на капиталови банкноти не могат да изтеглят средствата си при поискване когато има лоши новини. Следователно притежателите на подчинен дълг имат стимул да предпочитат сигурни, консервативно управлявани търговски банки. Инвеститорите ще купуват само по-рискови капиталови банкноти при значително по-високи лихвени проценти, а тези по-високи лихвени проценти (цената на капитала) ще налагат силна пазарна дисциплина на рисковите търговски банки.

И в този случай търговското банкиране не представлява никаква новост. Всъщност то има богата история. Имената Баринг, Ротшилд, Хамбро, Лазард, Шродер, Уорбърг и Морган – всички вървят ръка за ръка с търговското банкиране. Истовията на търговско банкиране е дълга и забележителна. 

България трябва да спре безцелно да се впуска в море от проблеми. Българският капитан трябва да поеме контрола върху парите и банките и да насочва „шлепа“ в безопасни води. Паричната и банкова безопасност и стабилност могат да бъдат намерени чрез запазване на системата на валутния борд в България и разширяването ѝ в сферата на търговското банкиране.

1. Eesti Pank. “Eesti Pank Annual Report 2017.” 2018. Retrieved from Bank of Estonia:  http://www.eestipank.ee/en/publications/series/annual-report
2. Hanke, Steve H. “The Disregard for Currency Board Realities.” Cato Journal, vol. 20, no. 1, Spring/Summer 2000.
3. Hanke, Steve H. “Currency Boards.” The ANNALS of the American Academy of Political and Social Science, vol. 579, no. 1, Jan. 2002, pp. 87–105, DOI:10.1177/000271620257900107.
4. Hanke, Steve H. “Remembrances of a Currency Reformer: Some Notes and Sketches from the Field”, Studies in Applied Economics, no. 55, Baltimore: The Johns Hopkins Institute for Applied Economics, Global Health, and the Study of Business Enterprise, June 2016.
5. Hanke, Steve H. “Long Live The Lev: Bulgaria Should Hold On To Its Currency Board.” Forbes, Jan. 30, 2018.
6. Hanke, Steve H., and Matt Sekerke. “Bulgaria: Liquidate KTB, Now.” Cato at Liberty, Oct. 24, 2014.
7. Hanke, Steve H., and M. L. Burstein. “Back to Basics.” World Link, Jul./Aug. 1997.
8. Hanke, Steve H., and Nicholas Krus. “World Hyperinflations.” Routledge Handbook of Major Events in Economic History, Edited by Robert Whaples and Randall Parker. London, Routledge, 2013.
9. Lietuvos Bankas. “2015 Annual Report of the Bank of Lithuania.” 2016. Retrieved from Bank of Lithuania: http://www.lb.lt/en/reports?page=1

Анализът е публикуван за първи път в Johns Hopkins Institute for Applied Economics, Global Health, and the Study of Business Enterprise. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:32 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

13
rate up comment 4 rate down comment 3
ПИЧ
преди 4 години
Дайте линк към оригиналната статия, доколкото превода в някои случаи води до неразбиране на някои неща.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 27 rate down comment 1
dikens15
преди 4 години
Като ви чета коментарите стигам до извода, че такива умници като вас наистина си заслужават българските политици. Единствената застраховка и пречка против политико-банкерската мафия у нас това е борда. Както и единственото постижение на капитализма в България. И олигарсите заедно с политиците( силните за деня) заедно с банкерчетата ще правят всичко възможно да махнат тази примка от врата си, за да могат да си разиграват техните схемички и комбинации. Всички други приказки за износ, растеж, суверинитет са ала-бала приказки за шир потреба. Всеки, които твърди обратното или има нездрави намерения или е некомпетентен игнорант, който не съблюдава нашата действителност.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 9 rate down comment 15
studioaa
преди 4 години
Прибалтика е съвсем различен случай от България. В Литва/Латвия/Естония има валутен борд, но няма толкова много инфлация като у нас. У нас за малко над 20 години борд 1/3 от годините инфлацията е на север от 6% при допустимо 2% и даже имаме година с 12% инфлация 2008. В България инфлацията е на нивото като в Гърция/Италия/Португалия, а не като Прибалтика... България ще има съдба подобна на Гърция и останалите PIGS, ако не девалвираме лева преди влизането в еврозоната...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 9 rate down comment 15
studioaa
преди 4 години
Според мен ако България влезе в еврозоната със сегашния курс лев евро в страната ще има небивала дефлация, а не инфлация, както очакват повечето хора. Дори и да кредитен импулс в началото, то той ще угасне бързо. Причината е, че икономиката ни е в чужди ръце и печалбата се изнася зад граница от монополисти във всякакви сектори банки, бензиностанции, хранителни вериги, производители на авточасти и други. Освен това вносът е доста повече от износа. Ако тръгнем по гръцкия път с теглене на заеми да компенсираме загубите няма да издържим повече от 1-2 петилетки преди да се присъединим към самите гърци и даже да бием тяхното отношение ДЪЛГ-БВП. Гърция се присъединява към еврозоната с обменен курс, при който драхмата е силно-надценена спямо еврото, глупаво би било да повторим тяхната грешка...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 13 rate down comment 0
al64ad
преди 4 години
Понякога изненадваш ;);):)Освен с Гърция подобно нещо се случи и с Прибалтика
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 12 rate down comment 10
studioaa
преди 4 години
"Разбира се, българският народ харесва тъкмо тази черта на валутния борд да служи за усмирителна риза."Това твърдение не отразява истината съвсем точно. Истина е, че бордът ограничава М1 или т.н near money, но не ограничава обема на левовите кредити или депозити(няма фундаментална разлика между двете) не са ограничени по никакъв начин от борда, понеже те НЕ са "пари в обръщение". Така например е възможно да имаме 100 милиарда лева депозити и още повече кредити и да имаме само 14 милиарда евро валутен резерв при сегашния обменен курс. Такава схема би работила като добре смазана машина ако нямахме огромно отрицателно салдо и масово изнасяне изнасяне на печалба извън страната, а това поставя борда под заплаха от ликвидна криза, а не законодателно. Като влезем в еврозоната няма да бъде възможно да печатаме повече левове отколкото имаме евро както сега и паричните потоци на страната ще трябва да са балансирани в определени граници. Всеки път когато е нужно да вдигне количеството пари в обръщение ще трябва да се тегли кредит от ЕЦБ, който да се плаща от данъкоплатеца без да имаме възможност да контролираме лихвите както при борда. Освен това когато имаме голям отрицателен баланс няма да може да избегнем принудителна дефлация с цел да се намали изтичането на пари от страната,а това ще води със себе си принудително намаляване на цените и доходите както е за Гърция. Освен това девалвацията няма да бъде възможна както е в момента с борда - по всяко време с решение на парламента. Еврозоната е много по-рестриктивна система от борда и е абсолютна лъжа, че България ще престане да следва фискалната дисциплина.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 9 rate down comment 8
cymru
преди 4 години
Динозавърски анализ в ерата на Финтех иновациите.Не си струва да се хаби човек да опонира даже.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 12 rate down comment 5
data
преди 4 години
п.п.п Също така е добре , че се прави паралел с Гърция но ми се струва манипулативно , че се избягва паралел с Румъния
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 15 rate down comment 1
Boicho Popov
преди 4 години
Всъщност е посочено откъде е взет.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 12 rate down comment 6
data
преди 4 години
п.п. Относно първата част - никой не оспорва приносите на фиксираният курс , но би било добре да се разгледа какво би се случило с борда и растежа у нас ако не бяхме част от ЕС и не получавахме европейски помощи
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още