Може ли валутният борд в България да обхване и търговското банкиране?

******

Това ни връща към фиаското на КТБ и търговския банков сектор в България. Благодарение на валутния борд на България щетите, свързани с колапса на КТБ бяха смекчени (Ханке, 2018).

Всъщност банковата криза в случая КТБ не прерасна във валутна криза. Съответно беше избегната типична банкова плюс валутна криза. Но щетите бяха значителни. Важното в случая е, че КТБ никога не е била търговска банка. Ако КТБ беше действала в съответствие с принципите на търговското банкиране, би било практически невъзможно да срине стойност в мащаба, за който свидетелстват независимите одитори.

Към 30 септември 2014 г. одиторите изчислиха, че 76% от стойността на активите в нефинансовия кредитен портфейл на КТБ, който представлява 80% от активите на КТБ, са загубени. Одитният доклад за КТБ разкрива история на грубо игнориране на основните стълбове на търговското кредитиране. Според доклада няма доказателства, че първоначалното подписване на заеми и последващ мониторинг на кредитите някога са се провеждали в КТБ. Всъщност одиторите заявиха, че КТБ е лъгала и подвеждала банковите надзорни органи на БНБ и е извършвала сделки без търговски смисъл (Ханке и Секерке, 2014).

Икономическата криза, причинена от КТБ, беше значителна. Депозитите бяха гарантирани от българския Фонд за гарантиране на влоговете (ФГВБ). Но ФГВБ беше недостатъчно капитализиран. Така че правителството беше принудено да отиде на международния пазар на облигации, за да събере средства за рекапитализиране на ФГВБ, за да може да изпълни задълженията си към вложителите на КТБ. В резултат на това се появиха отрицателни фискални ефекти.

В допълнение имаше отрицателни парични ефекти и след срива на КТБ. Паричното предлагане в България, измерено с М3 от юни 2014 г. до ноември 2014 г., всъщност се сви с 3,27%. А кредитът за частния сектор в България се сви със зашеметяващите 11,18% от юни 2014 г. до май 2015 г. Тези свивания забавиха икономиката на България.

Независимо дали от България или от Европейския съюз, в бъдеще не банковите надзорници и регулатори ще гарантират, че проблемите с банките от такъв мащаб няма да се появят отново. Не. Безопасността трябва да бъде осигурена чрез промяна на правилата, които управляват българските банки.

Оказва се, че новите правила са вече предложени от единия от нас (Ханке) преди две десетилетия – на 1 февруари 1997 г. – на Световния икономически форум в Давос, Швейцария (Ханке и Бърстийн, 1997). Предложението беше да се създаде валутен борд в България и да се разшири принципът на валутния борд в сферата на търговското банкиране. Това предложение съответства в пълна степен към големия британски икономист Дейвид Рикардо и Закона за банките от 1844 г., който управлява АЦБ и британските банки. Така че то не само не е ново, но е и широко прието. Всъщност авторитет като върховния жрец на икономическата теория, Нобеловият лауреат сър Джон Хикс, формулира това още през 1967 г. (Hanke, 2002).

Ако правилата за валутен борд се разширят в сферата на търговското банкиране, от банките ще се изисква да работят съгласно правилата на валутния борд. Съответно банките ще трябва изцяло да подкрепят с резерв депозитите по търсенето, които приемат. Този задължителен резерв ще бъдат депозиран в БНБ и БНБ ще плаща пазарен лихвен процент по него. При 100% резервно банкиране банките, които приемат депозити, по същество ще бъдат трансформирани във взаимни фондове на паричния пазар. С левовите банкови депозити, покрити със 100% резерв, банковите пари биха били също толкова безопасни и здрави, колкото парите на валутния борд. Трябва да се има предвид, че съществуват няколко начина, по които принципите на валутния борд могат да бъдат разширени в търговското банкиране. По-нататък представяме само очертанията на един от тях.

При 100% резервно банкиране вложителите вече няма да трябва да живеят в страх от това да не могат да изтеглят своите депозити, защото банките ще разполагат с ликвидни резерви за покриване на всички тегления. Банковата паника, банковите кризи в цялата система и освобождаването от данъци на данъкоплатците ще са неща от миналото. Така че депозитите от ФГВБ и банките осигурявани от правителството ще бъдат излишни и следователно ненужни.

Друго важно предимство на 100% резервното банкиране е, че банките ще се нуждаят от много малко собствен капитал, за да покрият малките рискове, свързани със съпоставянето на своите активи и депозити. Това прави системата за 100% резерв особено подходяща за България, където банките имат история на недостатъчно капитализиране.

Ако принципът на валутния борд се прилага както за базови (валутен борд), така и за банкови пари, всички пари ще бъдат здрави. Но как би се предоставил кредит? Тази функция биха поели търговски (или инвестиционни) банки. Те биха опосредствали спестяванията и генерирали кредит (не пари) чрез издаване на акции и подчинени дългови инструменти (необезпечени облигации, които имат ниско разположени вземания от печалбите и активите на компанията). Важно е да се отбележи, че търговските банкови функции могат да се изпълняват от отделни самостоятелни търговски банки. Или биха могли да се осъществят в рамките на съществуващи търговски банки, ако тези банки разделят и оградят счетоводни баланси на депозити, които са изцяло покрити с резерви и инвестиции, които могат да бъдат отпуснати.

Този подход позволява разширяване на кредитните потоци, като същевременно парите се отделят от кредита. По този начин безопасността и стабилността ще станат неразделна черта на кредитната верига. Акционерите биха представлявали важен източник на пазарна дисциплина за търговските банки, тъй като собствениците на тези банки биха рискували да загубят своите инвестиции в случай на фалит на въпросните търговски банки.

Другият елемент в структурата на капитала на търговските банки, поне първоначално, би бил осигурен от подчинен дълг. Този дълг представлява освен това и привлекателен източник на пазарна дисциплина, тъй като, за разлика от вложителите, притежателите на капиталови банкноти не могат да изтеглят средствата си при поискване когато има лоши новини. Следователно притежателите на подчинен дълг имат стимул да предпочитат сигурни, консервативно управлявани търговски банки. Инвеститорите ще купуват само по-рискови капиталови банкноти при значително по-високи лихвени проценти, а тези по-високи лихвени проценти (цената на капитала) ще налагат силна пазарна дисциплина на рисковите търговски банки.

И в този случай търговското банкиране не представлява никаква новост. Всъщност то има богата история. Имената Баринг, Ротшилд, Хамбро, Лазард, Шродер, Уорбърг и Морган – всички вървят ръка за ръка с търговското банкиране. Истовията на търговско банкиране е дълга и забележителна. 

България трябва да спре безцелно да се впуска в море от проблеми. Българският капитан трябва да поеме контрола върху парите и банките и да насочва „шлепа“ в безопасни води. Паричната и банкова безопасност и стабилност могат да бъдат намерени чрез запазване на системата на валутния борд в България и разширяването ѝ в сферата на търговското банкиране.

1. Eesti Pank. “Eesti Pank Annual Report 2017.” 2018. Retrieved from Bank of Estonia:  http://www.eestipank.ee/en/publications/series/annual-report
2. Hanke, Steve H. “The Disregard for Currency Board Realities.” Cato Journal, vol. 20, no. 1, Spring/Summer 2000.
3. Hanke, Steve H. “Currency Boards.” The ANNALS of the American Academy of Political and Social Science, vol. 579, no. 1, Jan. 2002, pp. 87–105, DOI:10.1177/000271620257900107.
4. Hanke, Steve H. “Remembrances of a Currency Reformer: Some Notes and Sketches from the Field”, Studies in Applied Economics, no. 55, Baltimore: The Johns Hopkins Institute for Applied Economics, Global Health, and the Study of Business Enterprise, June 2016.
5. Hanke, Steve H. “Long Live The Lev: Bulgaria Should Hold On To Its Currency Board.” Forbes, Jan. 30, 2018.
6. Hanke, Steve H., and Matt Sekerke. “Bulgaria: Liquidate KTB, Now.” Cato at Liberty, Oct. 24, 2014.
7. Hanke, Steve H., and M. L. Burstein. “Back to Basics.” World Link, Jul./Aug. 1997.
8. Hanke, Steve H., and Nicholas Krus. “World Hyperinflations.” Routledge Handbook of Major Events in Economic History, Edited by Robert Whaples and Randall Parker. London, Routledge, 2013.
9. Lietuvos Bankas. “2015 Annual Report of the Bank of Lithuania.” 2016. Retrieved from Bank of Lithuania: http://www.lb.lt/en/reports?page=1

Анализът е публикуван за първи път в Johns Hopkins Institute for Applied Economics, Global Health, and the Study of Business Enterprise.