ИПИ: Накъде след ударното повишаване на учителските заплати?

Добре е, когато поетите политически обещания се спазват, свикнали сме това да не случва особено често. Съдейки по заложеното в бюджет 2021 обаче, поне едно обещание ще бъде спазено – удвояването на  разходите за възнаграждения в училищното образование спрямо равнището им от 2017 година. То цели най-вече повишаването на заплатите на преподавателите до сравними спрямо останалия трудов пазар равнища и привличане на млади кадри към професията.

Това обаче по никакъв начин не означава, че реформирането на системата на училищно образование и в частност на мястото на учителите в нея е приключило – тъкмо обратното, нормализирането на един от аспектите ѝ подчертава нуждата на реформиране и на други, пише в анализа на Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

От самото начало е видно, че „скокообразните“ увеличения на заплатите в рамките на три поредни бюджета  представляват най-вече догонване на възнагражденията на други професии със сходна квалификация, а не изпреварване на общата динамика на пазара на труда от последните няколко години. Що се отнася до привлекателността – данните на НСИ за преподавателския състав сочат ръст в броя на учителите във възрастовата група 25-34 години.

От гледна точка на интереса към насочените към преподавателска професия специалности, откак започна повишаването на заплатите някои университети съобщават за повече младежи, които се ориентират към тях (например тук, или тук). Въвеждането на допълнителни стипендии  за студентите в педагогически специалности също не вреди, въпреки че на този етап предвид размера им надали това играе определяща роля при вземането на решения от страна на кандидатстудентите.

Това обаче далеч не означава, че е намерено крайно решение на проблема с недостига на преподаватели. Той има поне две отделни измерения – от една страна, застаряването на професията означава, че в идните години все повече активни днес преподаватели ще се пенсионират.

Въпреки забележимите подобрения в интереса и включването на младежи в професията, те далеч не изглеждат достатъчно, за да запълнят бъдещите дефицити. От друга, все по-непривлекателни за младите преподаватели стават малките училища в по-изолираните и бедни райони на страната, а нуждите на образователния процес там са идентични с тези на водещите общини.

По тези причини, самото повишаване на заплатите и плахите мерки за увеличаване на приема в педагогическите специалности надали ще бъде достатъчно за елиминиране на недостига на преподаватели, какво остава за останалите фундаментални проблеми на образователната система. Ако управлението наистина иска да адресира недостига на кадри в училищното образование, има няколко стъпки, които могат да бъдат предприети дори в настоящия контекст: