Анализатори: Изборите са съдбовни за развитието на България

Редица лидери, политически фигури и анализатори основателно коментират, че тези избори са съдбовни за развитието на България. Причините са комплексни: пандемията бушува, хора и икономики търсят рационални решения, страната ни очаква реализация на Националния ваксинационен план в контекста на година на двойни избори, Европейският съюз предстои да предостави безпрецедентна финансова подкрепа.

Началото на предизборната кампания е повод да се обърне внимание какво се случва с комуникациите на политическите сили, да се защитят позиции и да се отправят предупреждения, за да се избегне възникването на дълбоки кризи, пише в обзора на Центъра за анализ и кризисни комуникации. Създаден през септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков, Центърът има за цел да прави анализи и прогнози за комуникационни кризи, да дава оценка на потенциалните комуникационни рискове, както и препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.

Фактори от публичната среда

Анализаторите отчитат, че средата, в която се реализират кампаниите, е изключително напрегната. Има редица фактори, които допринасят за това, като с най-голяма тежест е пандемичната криза и последиците от нея.

Пандемията от COVID-19 и свързаните с нея здравни, политически, икономически и социални последици генерираха огромно обществено напрежение, което започна да се проявява по различни начини, а и има вероятност да ескалира, предупреждават от Центъра за анализ и кризисни комуникации. 

Никой не е доволен от ситуацията – правителството, защото всички очаквания са вперени в него; опозицията – че техни разумни доводи не се припознават от правителството; работещите в здравната система – защото мнозинството от тях изнасят кризата на плещите си, а мнозина загубиха и живота си.

Големият въпрос пред нацията е дали навигацията на кризата ще ни доведе до спасителен остров с налични, достъпни, качествени и одобрени от ЕС ваксини.

Второ, протестите от лятото на 2020 г., макар че не произведоха политически промени, доведоха до изменения в политическия пейзаж и свързаните с това комуникационни стратегии. Процесите от лятото и есента на миналата година показаха нарастващата умора в политическия елит, което допълнено с липсата на доверие и западащия управленски капацитет – както при управляващи, така и сред опозицията, води до труден избор в избирателите.

Публичните показатели, по които се измерват световните икономики, поставят България на незавидни места по свобода на започване на бизнес, свобода на медиите, прозрачност, усещане за корупция.

В отговор на тези обективни фактори, водещите представители на политическата класа все повече залитат в три крайности – популизъм, консерватизъм и нападки на личностна основа.
От една страна, част от големите партии губят позиции и се консолидират около своите ядра, които ги осигуряват през сигурни доходи (държавна администрация и държавни компании) или през проекти от ЕС.

Трето – политическото напрежение расте, както заради невъзможността на управляващата коалиция да отговори на обществените потребности, така и заради трудния баланс между възможните победители на парламентарните избори. Честността и политическата хигиена, които са сред водещите ценности в западните парламентарни демокрации, изискват да се определят разграничителните линии, отвъд които партиите няма да влизат в безпринципни договорки (преди и след изборите).

Това, обаче в България е по-скоро химера, защото целта е завоюване на повече гласове, за да може да след като прескочат бариерата от 4%, малките партии и коалиции да се превърнат в политически фактор (тип „патерица“) на спечелилата мнозинство партия.

Четвърто – еврофондовете. От десетилетия икономиката на България е изключително зависима от финансиращите механизми на ЕС. Това за определен етап от нашето развитие е необходимо и удачно, за да се постигне целта за „настигане на западните икономики“ (кохезия). Само че тяхното управление в нашата страна показва по-скоро тяхното неефективно насочване и може да се определи с клишето „усвояване“.

И затова и Многогодишната финансова рамка (MFF) е желан източник на свежи пари в следкризисния период. И тази партия или коалиция, които са начело на държавата, ще имат легитимна власт, стабилен свеж ресурс, обществена подкрепа, като се съди по Националния план за възстановяване и устойчивост, и очаквания за финансиране.

Залогът е да се покаже последователност в политическото представителство, за да може да се отговори на усилващите се гласове в Европейския парламент и в Европейския съвет, които искат да обвържат еврофинансирането с реално прилагане на върховенството на закона в целия ЕС.

Кампанията започва. Ако бъдем прецизни в оценките, управляващите са в кампания от над година, опозицията – колкото и фрагментирана да е – се опитва да догонва: кой с декларации или с отлъчване на неудобните в партията, или с политически флашмобове, които разтърсиха властта, а трети – се опитват да влязат в гласни или негласни коалиции.

В резултат на наблюдения и анализи на публичността, Центърът за анализ и кризисни комуникации формулира основните рискове с по-висока степен на вероятност, които биха имали потенциал да предизвикат криза.

Недоверието на масовата аудитория към политическия елит и политическите комуникации е достигнал своеобразен максимум. Затова в Центърапосочват някои от възможните рискове.

Повърхностни комуникационните стратегии. Може би е лесно да се предвиди какви биха били комуникационните стратегии на (част) от партиите. След близо 10 години в изпълнителната власт и при все фрагментирана опозиция ГЕРБ (и СДС) ще говорят за постигнатото, за успехите, за пътищата, за повишението на доходите, за справянето с кризата. Докато комуникацията на опозицията ще се съсредоточи под мотото „Всички срещу ГЕРБ“.

Общото между двете групи се очаква да бъде залитането към популизма. При ниско доверие в политическата система, застрашени доходи от пандемичната криза, ниска политическа култура, най-лесният начин политическите сили да се харесат на избирателите (извън твърдите ядра) е да обещаят повече, отколкото могат да изпълнят.

Представянето на листите по райони, с включването на популярни лица в тях, е показателно. Макар и на неизбираеми места, за тях – личности и листи – вече се говори и се създава мълва и интерес.

От Центъра препоръчват да се подходи с необходимата доза отговорност от страна на политическите комуникатори. Българските избиратели са сравнително търпеливи. Но те следят какво обещават партии и лидери и рано или късно ще им потърсят сметка. Независимо дали по време на самите избори, или след като се свика новото Народно събрание.