Домакинствата спестиха нови 138 млн. лв. през май

През май домакинствата са прибавили още 138 млн. лв. по спестовните си сметки в банките, разкрива статистиката на Българска народна банка (БНБ). През април населението спести 371 млн лв. 

Кредитирането на фирмите бележи нов възход, а умерени ръстове централната банка отчита при жилищното и потребителското финансиране.

За първите пет месеца на 2014 г. депозитите на домакинствата се увеличиха с общо 1,356 млрд. лв. Така към края на май общата сума на депозитите на населението и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД)* се покачи до 39,062 млрд. лв. - ръст от 10,6% на годишна база.

Към края на май депозитите на нефинансовите предприятия се повишават с 8,7% годишно до 15,374 млрд. лв. Спестяванията на финансовите предприятия се понижават с 0,8% на годишна база до 3,59 млрд. лв. С това общата сума на спестяванията възлиза на 58,026 млрд. лв. - или покачване с 9,3 на сто спрямо май 2013 г., сочат още данните на БНБ.

Освен това изглежда, че кредитната активност се е съживила през месеца. От началото на годината фирменото търсене на кредити движеше пазара, но през май БНБ отчита лек ръст в кредитирането на домакинствата.

Отпуснатите заеми за населението са с 0,3% повече спрямо година, или 18,61 млрд. лв. Потребителските кредити вече възлизат на 7,335 млрд. лв. и са с 0,9% повече спрямо май 2013 г. При жилищните кредити повишението е по-малко – 0,3 на сто спрямо май 2013 г., като сумата на раздадените заеми е 8,887 млрд. лв., показват още данните на централната банка.

Основно кредитната активност би следвало да се влияе от пазарната среда. Имайки предвид понижаващите се лихви по кредитите, търсенето би трябвало да е високо. Но факторите, които влияят на решението за поемане на дълг, са разнообразни.

Например, точно месец остава докато новите административни промени в Закона за потребителския кредит влязат в сила. Те биха изменили лихвените проценти, което е възможно допълнително да стимулира кредитирането, но е вероятно и банките да станат по-консервативни при решението си дали да отпускат кредит.

„Естествено, не само в банковата, но и във всяка друга икономическа сфера, в която регулациите станат прекалено тежки, това се отразява първо с поскъпване на услугата или стоката и в краен случай води до изчезването й от пазара. Няма как да накарате търговски дружества да работят с ниска ефективност, понеже някой е решил да налага регулации“, коментира в интервю за Investor.bg вероятността банките да станат по-консервативни след новите промени главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян.

Той е на мнение, че след влизането на новия закон в сила кредитният пазар няма да се раздвижи. „Той би се раздвижил, ако хората се чувстват свободни да потребяват. Няма как този закон да повлияе на едно население, което успява да спести по 400 млн. лв. на месец“, каза още Хампарцумян.

През май фирмените заеми нарастват с 2,6% на годишна база до 35,838 млрд. лв. Кредитите, предоставени от банки на финансови предприятия, са за 1,054 млрд. лв. Те се покачват с 10% на годишна база през май при 1,2% годишен ръст през април.

Към края на май общият кредит в икономиката възлиза на 55,503 млрд. лв., което е ръст от 2% на годишна база.

Върху търсенето на заеми от страна на фирмите влияние оказват редица фактори – задоволяване на ликвидни нужди, намерението за извършване на инвестиции, обусловено основно от бизнес средата, липса на друга алтернатива за финансиране, вътрешни управленски решения и други.

За състоянието на един от факторите – бизнес климатът – ще разберем в четвъртък, когато Националният статистически институт ще изнесе данни за бизнес тенденциите в промишлеността, строителството, търговията и услугите през юни.

* Към категорията „домакинства и НТООД“ се причисляват освен физическите лица, също така и едноличните търговци, синдикатите, политическите партии, фондациите, сдруженията, църквите и религиозните общества, читалища, културни организации, спортни клубове и др.