Спестяванията в банките спаднаха с над 1 млрд. лв. през юни

Паниката в банковия сектор, която беляза месец юни и достигна връхната си точка във втората му половина, доведе до сериозен отлив на спестявания от системата. През юни домакинствата са изтеглили общо 478 млн. лв. от сметките си, а предприятията (нефинансови и финансови) – общо 565 млн. лв.

През първата половина на годината населението спести 878 млн. лв., показват изчисленията на Investor.bg на база данните на Българска народна банка (БНБ). През май депозитите на домакинствата се увеличиха със 138 млн лв.

На 18 юни от централната банка съобщиха, че срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев, който ръководи управление „Банков надзор", се води досъдебно производство по обвинения за извършени престъпления по служба. Новините събудиха безпокойството на икономическо активното население.

Два дни по-късно – на 20 юни, централната банка постави Корпоративна търговска банка (КТБ) под специален надзор, а на 22 юни - и дъщерната й банка Креди Агрикол България. До поставянето на двете търговски банки под специален надзор се стигна, след като в предходните няколко дни редица клиенти на КТБ изтеглиха спестяванията си, а финансовата институция изпита недостиг на ликвидност. Официална информация за сумата на изтеглените средства обаче няма.

Впоследствие се оказа, че проблемите на четвъртата по големина банка в страната може да са по-сериозни. БНБ предупреди, че ще отнеме лиценза на институцията и не вдигна 3-месечния специален надзор на 21 юли, каквито бяха първоначалните индикации. Така по разплащателни, оборотни и спестовни сметки остават блокирани парични средства на домакинства, предприятия, общини и други клиенти на банката.

Съдбата на кредитора още не е решена, както и не е ясно дали ще бъдат гарантирани всички депозити (освен гарантираните до 100 хил. евро). Финансова подкрепа могат да окажат акционерите на КТБ. Готовност изразиха от Държавния резервен фонд на Султаната Оман. Финансовият министър Петър Чобанов пък увери, че, ако настоящите собственици не осигурят средства, държавата ще се намеси.

На 27 юни заради редица публични изказвания и слухове подобна съдба сполетя и третата по големина банка в България – Първа инвестиционна банка (ПИБ). Тогава само за ден банката изплати на клиенти общо над 800 млн. лв. На 28 и 29 юни банката затвори врати. Трезорът обаче осигури необходимата ликвидност и на 30 юни започна да обслужва нормално своите клиенти. С редица отстъпки и оферти ПИБ се опита да привлече отново клиентите, които изтеглиха своите средства, или които възнамеряваха да направят това.

В крайна сметка в резултат на банковата паника през юни спестяванията на фирмите и домакинствата намаляха с общо 1,043 млрд. лв. до 56,983 млрд. лв.

Депозитите само на домакинствата олекнаха с 478 млн. лв. до 38,584 млрд. лв. при 39,062 млрд. лв. през май. Все пак в сравнение с юни миналата година сумата им е с 8,5% по-голяма.

Нефинансовите предприятия са изтеглили 334 млн. лв. за месец. През юни средствата им в банки са вече 15,04 млрд. лв. - с 2,17% по-малко спрямо май. На годишна база БНБ отчита ръст от 7,5%.

Финансовите предприятия свиха спестяванията си през юни с 231 млн. лв. до 3,359 млрд. лв. Спрямо година по-рано техните средства са се свили с 5,9%.

Възможно е през юли спестяванията в банковата система да спаднат още. Въпреки че обстановката в сектора до известна степен се нормализира, предстоят няколко месеца на политическа несигурност, която може да се отрази на склонността към спестяване и на икономическата активност на предприятията и домакинствата.