За над 1 млрд. лева били исканията на ведомства до края на годината

За над 1 млрд. лева са били исканията на министерства и ведомства за допълнителни пари. Това съобщи зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което се разглежда предложената от служебния кабинет актуализация на бюджета.

По думите му те са сведени до 448 млн. лева.

Допълнителни пари не са поискали Министерството на образованието и науката, Министерството на икономиката и енергетиката и Народното събрание, както и няколко агенции и комисии.

Ананиев заяви, че няма проблем с възстановяване на ДДС на бизнеса и беше категоричен, че задълженията на държавата към фирмите не са в големи размери.

Макар да не подкрепиха актуализацията на бюджета, предложена от служебния кабинет, синдикати и работодатели признаха, че няма да се мине без ремонт на бюджета. Те обаче настояха да не се допуска дефицит над 3%.

В отговор финансовият министър Румен Порожанов заяви, че виждането на служебния кабинет е, че следващият бюджет трябва да се вмести в рамките на 3%. По думите му не е приятно те да бъдат надхвърлени, но големият проблем са надценените приходи.

Той подчерта, че последната актуализация на бюджета, при която от министерствата бяха взети пари и дадени на НЗОК, не била направена във финансовото министерство, но не уточни къде е станало това.

„Остро се противопоставяме на всякакъв бюджетен дефицит, който би ни отдалечил от еврозоната“, подчерта Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал.

По думите му дефлацията не е природно бедствие, а до известна степен е била провокирана от политиците. Според Велев украинската криза и неадекватната политика по отношение на кризата от страна на европейските политици са повлияли на икономическия растеж.

Велев беше категоричен, че бизнесът в цял свят е против икономическите санкции на ЕС срещу Русия.

По думите му ситуацията с КТБ допълнително е довела до забавяне на икономическия растеж и до пряко намаляване на приходите.

От асоциацията не приемат и „предложените огромни нови заеми“ и смятат, че тези числа трябва да бъдат обсъдени с нов Управителен съвет на БНБ, защото нямат доверие на настоящия.

„Законопроектът би трябвало да бъде преработен в частта за увеличение на дълга, настоя и Пламен Димитров“, президент на КНСБ. Не мислим за разумно да се коментират такива огромни числа, каза Димитров, според когото актуализацията на бюджета трябва да е по-прецизна и справедлива, и да се вмести в критериите от Маастрихт.

Константин Тренчев от КТ „Подкрепа“ настоя служебният кабинет категорично да осъди бюджета, написан от предишното правителство.

Още политически новини можете да прочетете в Dnes.bg