ИПИ: Къде е бюджетът или как системно се нарушава Законът за публичните финанси

Законът за публичните финанси обаче отново казва друго. Според „чл. 27. (1) Целта за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа, е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. (2) При очаквано негативно отклонение от годишната цел за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма министърът на финансите предлага на Министерския съвет да одобри компенсиращи мерки.”

Никъде в закона за публичните финанси не се прави разлика между служебен министър на финансите и редовен, нито пък между служебно правителство и редовно. До момента обаче служебният министър на финансите не е предложил никакви „компенсиращи мерки” за овладяването на дефицита, въпреки че негативното отклонение от целта се вижда все по-ясно от месеци, а служебното правителство започна работа през август, когато все още нещо можеше да се направи.

Да не говорим, че според същия този закон едно от фискалните правила, разписано в чл. 27, ал. 4 на съшия закон, „годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, не може да надвишава 2 на сто от брутния вътрешен продукт”, отбелязва още Николова. Отклонение се допуска само при „извънредни обстоятелства” – а такива няма и не се предвиждат за следващата година. Ето че както за 2014 г., така и за 2015 г. това фискално правило ще бъде нарушено, без това да притеснява някой в МФ или правителството.

По-горните примери показват ясно, че Законът за публичните финанси, който отне толкова време за изработка и на който бяха възлагани надежди за модерно законодателство в сферата на публичните финанси, се погазва без никакъв свян или угризение още в първата година на своето действие (не че това е прецедент в българската действителност). Причина за това вероятно е липсата на санкции и контролни механизми, които да подсилват текстовете и да търсят отговорност на тези, които ги нарушават, но нарушаването на законодателството е налице.

Ситуацията в момента според Николова е такава, че липсата на редовно правителство и все по-малкото време до края на годината правят така, че отказът от реформи или поне от предприемането на някакви мерки за овладяване на дефицита може да се пренесе и през 2015 г.

Т.е. след „нулевите” 2013 и 2014 г. от гледна точка на бюджетните системи и замръзналите реформи в тях, рискът и 2015 г. да се превърне в поредната загубена година нараства с всеки изминал ден, посочва Николова в своя анализ. Може би това е и най-сериозната опасност, произтичаща от сегашната ситуация – запазване на статуквото и бюджетиране по инерция, т.е. отказ от каквито и да е реформи не само през настоящата, но и през 2015 г. На този фон, системното нарушаване на закона за публичните финанси би бил най-малкият ни проблем.