ИПИ: Къде е бюджетът или как системно се нарушава Законът за публичните финанси

Продължаващата политическа несигурност и липсата на редовно правителство - освен всичките си отрицателни ефекти върху бизнес средата - води и до забавяне на процедурата за Бюджет 2015 г. На това мнение е икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова.

По Закона за публичните финанси Министерски съвет (МС) трябва да внесе своя проект за държавен бюджет в парламента най-късно до 31 октомври предходната година. Предвид това, че проектобюджет за следващата година все още не е внесен от Министерството на финансите (МФ) в МС и съответно - не е одобрен от МС, а на 31 октомври нямаше правителствено заседание, то внасянето в Парламента на бюджета за 2015 г. не се случи.

На правителственото заседание миналата седмица МФ е представило „базов сценарий и основни допускания за разработването на проекта на държавния бюджет за 2015 г. и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г.” В стенограмата на заседанието се коментират някои детайли от прогнозата, които също са публикувани и на сайта на МФ.

По отношение на бюджета, допускането е за дефицит от 3,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на касова основа (според актуализираната методология за БВП) и 3,5-3,6% от БВП на начислена основа тази година – това са и параметрите на проекта за актуализация на бюджета. За следващите три години се предвижда неамбициозен план за консолидация на бюджета, като целта за дефицита на консолидирания бюджет за 2015 г. е 3% както на касова, така и на начислена основа, и постепенно свиване на дефицита с 0,5% от БВП на година през 2016 и 2017 г. Консолидацията се очаква да се поеме изцяло през разходите заради очаквания за намаление на приходите като процент от БВП предвид прогнозите за икономическия растеж: 1,5% през 2014 г., 1,2% през 2015 г., 2% през 2016 г. и 2,5% през 2017 г., пише в своя анализ Десислава Николова.

В същото време обаче се запазва заложеният в средносрочната рамка на предходното правителство ръст на минималната работна заплата (МРЗ) с 40 лева на година през 2015-2016 и с 30 лева през 2017 г. (до 380 лв. през 2015 г., 420 през 2016 г. и 460 лева през 2017 г.) и увеличение на пенсиите на база на т.нар. швейцарско правило и на база вдигането на максималния осигурителен праг, който автоматично вдига тавана на пенсиите, който е обвързан именно с него. Така например още през 2015 г. пенсиите ще се увеличат средно с 2,4%, което означава и същият ръст в разходите за пенсии.

Реално това, което служебния министър представя, е отново една чисто техническа операция без какъвто и да е сигнал или опит за реформи. Взета е старата рамка, сложени са в нея актуални допускания за икономическия растеж, инфлацията и т.н. и са разписани примерни бюджетни параметри за 2015-2017 г.

Същият счетоводно-технически подход беше използван и при изготвянето на проекта за актуализация на бюджета за 2014 г. – сметнат беше недостигът на приходите, приети бяха около половината (пак добре, че не са приети всички) от исканията за повече разходи на ведомства и беше изчислено какъв е новият дефицит. Никакъв опит за консолидация или намаляване на дефицита, а просто пасивно отчитане на променената картина, пише още експертът в ИПИ. Обичайното оправдание на служебното правителство, което се вижда и в стенограмата от заседанието на 29 октомври, е, че те нямат парламентарно мнозинство, на което да разчитат за прокарването на реформи и рязане на разходи.