Стив Ханке: България се нуждае от шокова терапия

Липсата на кредитен растеж и ниският темп на нарастване на паричното предлагане в България се дължат на липсата на доверие в икономиката, в политиката и управленския режим в България. Това, което е нужно на страната, е шок на доверието. Това са основните тези на проф. Стив Ханке от лекцията му на тема „Тенденции в световните финанси. Ситуацията в България – какво следва?” в рамките на открития днес Български икономически форум.

В краткосрочен план новото българско правителство трябва да се справи със „завета на предходното правителство“,  заяви професорът по приложна икономика в Университета „Джон Хопкинс“.

По думите му това са фискалните проблеми, свързани с големите разходи, които трябва да се направят заради фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) и попълването на бюджетния дефицит.

„Новите управляващи трябва да определят рационална база за ценовото равнище на електроенергията и да рестартират приватизацията, което ще окаже положително влияние върху българската икономика в краткосрочен план. Друг завет, с който трябва да се справи новото правителство, е „фиаското КТБ“, каза Ханке.

По думите му регулаторният и надзорният режим трябва да станат по-прозрачни, за да се възвърне отново доверието към банковия сектор. Същевременно той определи случилото се с КТБ като „критичен шок на доверието“.

„Кредитът на доверие може да започне да расте, ако се промени нещо в тази насока“, продължи той.

В България само едно нещо е фиксирано и това е валутният борд, всичко останало е несигурно и неясно, отбеляза финансистът. Според него решението за по-висок икономически растеж е натрупването на по-голям запас от капитал и по-висок ръст на производителността на труда. Така според него България ще повиши индекса си за правене на бизнес в икономическите класации и ще се привлекат инвеститори.

В дългосрочен план според Ханке България трябва да започне да извършва структурни реформи. Същевременно професорът заклейми публично-частните партньорства.

„Те са обречени и са един вид покана за корупция“, коментира Ханке. Специалистът смята, че по-голямата обвързаност с Европейския съюз води до повече корупция и по-голяма бюрокрация. „Разчитането на еврофондове ще доведе до още повече корупция“, заяви той.

"ЕС е още един слой бюрокрация, той не може да е пример. Европа е на ръба на рецесията и са необходими мащабни структурни реформи", добави Ханке.
 

Според него реформите в съдебната система и промените, касаещи правото на собственост, също трябва да са сред приоритетите.

Ханке коментира по-подробно и случилото се с КТБ. „КТБ не е била банка, а машина за унищожаване на стойност“, заяви професорът. Той добяви, че 76% от кредитния портфейл на КТБ са изгубени, а останалите 24% от парите евентуално могат да бъдат възвърнати. За сравнение, средностатистически в такива случаи в Европа се възстановяват 78% от стойността на обезпечените лоши кредити.

Що се отнася до изплащането на гарантираните влогове в КТБ, което започва на 4 декември, Ханке смята, че парите е трябвало да се изплатят по-рано. Той определи случилото се като „негативен шок на доверието“.

„Колкото дълго продължава ситуацията с КТБ, толкова по-негативен ще е шокът“, добави той.

Ханке коментира и прогнозирания икономически растеж за страната за следващата година, като заяви, че е положително, че прогнозният ръст за България за тази година е малко над средния за ЕС.

Припомняме, че за 2015 г. финансовото министерство очаква, че темпът на икономически растеж ще се забави до 0,8% от прогнозираните за 2014 г. 1,5 на сто. Есенната макроикономическа прогноза на служебния кабинет предвиждаше ръст от 1,2% догодина.