Към края на септември 2015 г. банките в България са понижили вложенията си в български държавни ценни книжа (ДЦК) със 17% на тримесечна и с 6,5% на годишна база до 4,775 млрд. лв. По този начин делът на българските държавни облигации към общите им активи се смъква до 5,59% от 6,86%, колкото бе в края на юни. Това показват изчисленията на Investor.bg на база данните на Българска народна банка (БНБ) за вътрешния пазар на ДЦК.
През третото тримесечие на 2015 г. инвестициите на банковата система в облигации на българското правителство са с 330 млн. лв. по-ниски спрямо второто тримесечие и с 981 млн. лв. по-малко в сравнение с инвестициите им в края на септември 2014 г.
Освен това делът на българските ДЦК в общия портфейл на банките от инвестиционни ценни книжа намалява до 45,82% от 52,2%, колкото бе в края на юни 2015 г., показват още изчисленията на Investor.bg. В края на септември 2015 г. общите инвестиции на банките в ценни книжа се равняват на 10,42 млрд. лв.
Традиционно банките държат най-голямо количество ДЦК, а застрахователните дружества и пенсионните фондове са вторият най-голям инвеститор в български държавен дълг.
Към 30 септември 2015 г. застрахователите и пенсионните компании притежават облигации за 1,842 млрд. лв. Техният обем остава на практика непроменен спрямо същия период на миналата година, но намалява със 70 млн. лв. в сравнение с второто тримесечие, или с 3,66% на тримесечна база.
Небанковите финансови институции, компаниите и гражданите пък държат български ДЦК за 715,5 млн. лв. при 697,51 млн. лв. към края на юни 2015 г. С други думи – има повишение от 2,58% за три месеца, или с 18 млн. лв.
Статистиката на БНБ показва още, че към края на септември 2015 г. чуждестранни инвеститори притежават български ДЦК за 170,82 млн. лв., което е повече от закупените от тях 97,13 млн. лв. през същия период на миналата година.
От данните на централната банка става ясно, че към края на деветмесечието дългът по ДЦК, емитиран от правителството на вътрешния пазар, намалява до 7,503 млрд. лв. при 8,252 млрд. лв. в края на 2014 г.
От тези малко над 7,5 млрд. лв. 63,64% са в банките, 24,55% - в застрахователите и пенсионните фондове, 10,15% притежават небанкови финансови институции, фирми и граждани, а оставащите 2,28% държат чужди инвеститори. (Сборът на дяловете е по-голям от 100% поради закръгляне – бел. авт.)


Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Технологичните сривове: Ето една теория защо всичко се разваля
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Полезно ли е да спите с котката си в едно легло?
Каримански: Държава да се заеме с предизвикателствата пред бюджета
Петко Петков е избран за член на ВСС от квотата на следователите с 323 гласа
Акция на ГДБОП в дома на автоексперта Станимир Карапетков
Петгодишният кибершпионаж срещу институциите ни не е изолиран случай