Бюджетът на НЗОК мина през бюджетна и икономическа комисия в НС

Парламентарните комисии по бюджет и финанси и икономика приеха бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на съвместно заседание днес.

В бюджета на НЗОК се залагат малко над 3,2 млрд. лева приходи, от които 3,166 млрд. лева са здравноосигурителните приходи.

Разходите за следващата година се предвижда да са малко над 3,2 млрд. лева, от които за първична извънболнична помощ се предвиждат 180 млн. лева, за дентална помощ 123 млн. лева, за лекарства за домашно лечение – почти 751 млн. лева, за болнична помощ 1,3 млрд. лева и резерв от 316 млн. Лева.

Министърът на здравеопазването Петър Москов посочи при представянето на бюджета, че финансовата макрорамка е приемлива и добра и гарантира устойчивост за развитието на здравната система.

Москов допълни, че през март ще заработи тестова версия на електронната платформа за търговия с лекарства. На практика платформата ще бъде въведена с новия Национален рамков договор, който ще влезе в сила от април, поясни той.

Също през март 2016 г. ще има и тестова версия на персоналния идентификатор за пациентите за прием в болниците и за получаване на лекарства от аптеките, каза Петър Москов. В момента е стартирана процедура за изпълнител на системата.

Здравният министър каза още, че към 30 септември най-песимистичната прогноза за бюджета на НЗОК за 2015 г. е за дефицит от 65 млн. лева.

„Тъй като се очакват допълнително около 20 млн. лева от здравноосигурителни вноски, дефицитът вероятно ще се свие до около 40 млн. лева“, посочи още той. Допълнително с мерките за намаляване на разходите за лекарствата дефицитът ще се сведе до 35-37 млн. лева, каза още Москов.

Лекарският и зъболекарският съюз отново изразиха несъгласието си с параграф 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г., които предвиждат разширяване на правомощията на контролните органи на НЗОК и да се налагат санкции на изпълнителите на медицинска помощ. Според тях така се нарушава договорното начало.

Лекарският съюз все пак прие макрорамката, но изрази забележките си по отношение на нейното преразпределяне. Идеята беше да се намали натиска върху болниците и да се подобри качеството и ефективността на работата на лекарите в доболничната помощ, но според съсловната организация няма финансова подкрепа на тези реформи.

Лекарите не са съгласни и с предварителното определяне на обеми на изпълнителите на медицинска помощ, което според тях нарушава правата на пациентите.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България допълни, че не се очертава изпълнението на реформи за по-ефективно разходване на средствата. Според него е сбъркана концепцията за лечебните заведения и се наказват добрите и търсени болници.