Кр. Станчев: Изнасят се пари от страни с несигурна среда за частната собственост

Който се интересува от „Панамските документи“, нека отдели време и сам помисли за какво става или не става дума в цялата история, пише в анализ по повод скандалните разкрития от последните икономистът Красен Станчев. Анализът е публикуван от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Историята на износа на пари през последните 40 години според него позволява да се види, че:
Изнасяните доходи може би изобщо не биха били произведени, ако не съществуваше възможност те да бъдат скрити на сигурно място;

Ако върху тях бяха платени данъци, правителствата на много несимпатични и далеч не демократични страни, биха имали повече средства за потисничество, войни със съседите и вавилонски държавни проекти;

Износът се случва от страни с несигурна среда за частната собственост и бъдещето изобщо, независимо дали става дума за Германия от 1937 до 1948 г., за Китайската народна република (която е шампион по бягството на капитали), СССР – Руската федерация (на второ място в „първенството“) или България с относителна скромност на постиженията – 29 млрд. щ.д. (8,3 пъти по-малко от Унгария) за периода 1970-2010 г.

Причините за възникване на юрисдикции с ниски данъци нямат много общо с причините да се изнася доход към тях.
Към първите се отнасят най-вече два фактора – високите данъци в развитите страни след Втората световна война и високите равнища на правителствена задлъжнялост и разходи, които пораждат общото усещане за несигурност.

През 50-те години на ХХ век средните доходи в тези страни се облагат с 45-50% данък, през 60-те – с 50-55%, през 70-те и 80-те – с около 45%. За високите доходи данъците например в САЩ за този период са съответно 84, 91 и 70%.
За този период е верен коментарът на Кузман Илиев, че „причината за съществуване на данъчен рай е данъчният ад“.

Но това не обяснява всичко. По-дългата история на държавния дълг на седемте най-големи икономики в света показва, че техните правителства ще трябва рано или късно да фалират, отново да вдигнат данъците или да предприемат някаква друга форма на експроприация.

Естествено и историята на правителствените разходи в тези страни също буди тревога.

По нашата тема данните казват следното:

Днес правителствените разходи са много по-високи дори в сравнение с години, когато някои страни се готвят за война (както добре се вижда по примера на Германия);
Най-вероятната причина за нарастването на правителствените разходи, дългове и, в крайна сметка, данъците е разрастването на „държавата на благоденствието“.

По повод тази държава следва да се има предвид, че показаното в тези таблици е само видимата част на айсберга. Ако се отчетат нефинансираните имплицитни дългове (т. е. обещания към населението) на тези правителства, техният фискален дисбаланс изглежда напълно неуправляем.

Като процент от годишния БВП за 2009 г. за страните членки на ЕС в тази група той изглежда, както следва: Франция – 549,2%, Германия – 418,2%, Италия – 364,1% и Великобритания – 442,1%.

В този обстановка нормалното функциониране на инвестиционния процес предполага управление на капиталите в юрисдикции, които дават сигурност на правата на собственост, безупречно изпълнение на договорите и бързина на сделките.

Всичко това се осигурява от т. нар. офшорни зони, затова и много юрисдикции (и САЩ, и Великобритания, и ЕС) ги осигуряват на собствена територия.