БНБ определи нулево ниво на антицикличния буфер и за третото тримесечие

Управителният съвет на Българска народна банка (БНБ) определи нулево ниво на антицикличния буфер, приложим към кредитни рискови експозиции, и за третото тримесечие на 2016 г., съобщават от пресцентъра на централната банка след провелото се днес заседание на ръководния орган.

След въвеждането на глобалната регулаторна рамка Базел III в европейското законодателство бяха създадени пет нови капиталови буферa, които са транспонирани у нас чрез Наредба №8 на БНБ от 24 април 2014 г. за капиталовите буфери на банките.

Те са предпазен капиталов буфер (capital conservation buffer), антицикличен капиталов буфер (countercyclical capital buffer), буфер за системен риск (systemic risk buffer), буфер за глобална системно значима институция – ГСЗИ (buffer for global systemically important institutions), и буфер за друга системно значима институция – ДСЗИ (buffer for other systemically important institutions).

Основното предназначение на антицикличния капиталов буфер е да послужи като защита на банковата система срещу потенциални загуби, произтичащи от натрупване на цикличен системен риск в периоди на прекомерен кредитен растеж.

Антицикличният капиталов буфер остава 0%, тъй като при определянето му „не се отчита проявление на цикличен системен риск в икономиката предвид наблюдаваното отрицателно отклонение на съотношението „кредит/БВП“ от дългосрочната му стойност“, обосновават се от БНБ за решението си.

С други думи – показателят би бил повишен при наличието на риск за системата, породен от силен ръст на кредита. Но тъй като кредитната активност е ниска, то решението на БНБ е банките да не заделят допълнителен капитал и за това.

Централната банка оповести данни и за приложимото съотношение кредити към БВП, което към първото тримесечие е 111,6%, за неговото отклонение от дългосрочния тренд, определено на -47,3 пр. пункта, и за референтния индикатор, подпомагащ преценката при определяне на антицикличния буфер, който също е 0%.