Икономисти: България трябва да остане член на реформиран Европейски съюз

Пропускането на шанса за запазване на Европейския съюз (EС) би било историческо престъпление. Това се посочва в годишния доклад за икономическото развитие и политики в България на учените от Института за икономически изследвания към БАН „Пътят към ЕС и равносметката за България от първите десет години“.

Икономистите подчертават, че България трябва да остане член на блока. "Ние и сега нямаме друга разумна алтернатива. Европейските народи се нуждаят от възраждането на съвременен, демократичен ЕС, който ще служи на техните интереси, а не на корпорациите", подчертава се в доклада.

„Очакванията и надеждите на милиони българи за по-добър живот не се сбъднаха. Не защото станахме член на ЕС, а поради сериозните концептуални дефекти в управлението на икономиката и другите сектори - както от Брюксел, така и от нашите правителства“, посочи чл. кор. на БАН Иван Ангелов.

Два варианта пред бъдещето на Евросъюза

Първият вариант за бъдещето на общността е да се централизират управленските решения. Така на практика блокът ще се превърне в монолитна политико-икономическа и военна федерация с диктат по по икономическата и всякаква друга политика от висшата наднационална администрация в Брюксел над сегашните национални държави, коментира Ангелов.

Това обаче означава, че ще отслабне ролята на националните институции и националните европейски държави ще се превърнат в административни области, изпълнители на чужди решения, въпреки вековните европейски традиции на национална държавност със своя култура, език, религия, народопсихология и идентичност, допълни той.

Той е категоричен, че такова развитие ще има негативен ефект върху ЕС.

„Всичко това ще породи нарастващи конфликти и може да доведе до сриване на ЕС под собствената му тежест и самоизолация“, посочи експертът.

Вторият перспективен вариант е демократизация на единния ЕС и превръщането му в гъвкава Европейска конфедерация на независими държави.

„Гъвкавото обединение трябва да е главно в икономиката и само частично в други области без да
ограничава прекомерно суверенитета на страните членки", препоръча Иван Ангелов. Според него трябва да се фиксира "червена линия", която да определя зоната на най-важните решения, където единственият компетентен е суверенът – народите на страните членки. "Само народът на съответната държава трябва да определя кой, как и какви политически формации да го управляват, с каква програма и каква икономическа, социална и всякаква друга политика да се провежда в съответната държава", допълва той.

Според икономиста принцип на бъдещия ЕС трябва да бъде симетрията между участието на страните членки при вземането на най-важните решения и отговорността им за техните последствия. По този начин ще се сложи край на сегашната практика, когато две-три големи държави членки вземат решенията, а всички плащат цената за последствията.

Иван Ангелов е на мнение, че трябва да се изработи цялостен механизъм за умерена вътрешнообщностна протекция на икономиките на страните членки с БВП на човек от населението под 70% от средния за съюза.

Предимства и недостатъци от еврочленството

Сред ползите от присъединяването ни към ЕС той посочи възможността за прилагане на европейските закони за ускорено догонващо икономическо развитие, както и получените безвъзмездни средства от предприсъединителните, структурните, Кохезионния и други фондове на ЕС.

Позитивно за българите е и свободното пътуване в европейските страни.