Икономисти: България трябва да остане член на реформиран Европейски съюз

„Само през 2016 г. нарастващите трансфери от работещите в чужбина българи за семействата им в страната са 1,7 млрд. лева. Откриха се възможности за живот и работа в европейските страни. Каква би била безработицата у нас, ако границите оставаха затворени“, коментира икономистът.

Той изброи сред предимствата на членството в ЕС и обучението и квалификацията, които получиха българските младежи, снабдяването на магазините с потребителски стоки, доверието, което получи страната ни като политически и стопански партньор.

Към негативите Иван Ангелов причислява преждевременното изключване на ядрените блокове в Козлодуй, въпреки подкрепата на МААЕ, и свързаните с това големи разходи за заместващи мощности. Той пресметна загубите на около 10-12 млрд. евро.

Според учения членството в ЕС е ограничило националния ни суверенитет, като ни е наложило ограничен избор на вътрешна икономическа политика, като възможността да решаваме за строителство на АЕЦ Белене и да допуснем преминаването на газопровода „Южен поток“ през територията на България.

Сред разходите се нарежда годишният членски внос, който вече достига 1 млрд. лева, плащането за гранични заграждения и текуща издръжка на мигрантите (между 600 и 1 000 лв.).

Иван Ангелов е на мнение, че участието на България в митническия съюз (заедно с членството в СТО) е открило границите за внос и износ при ниска конкурентоспособност и това се е отразило негативно на икономиката ни.

„Само при производството на три продукта – електрическа енергия, пшеница и царевица, сме запазили или повишили продукцията след членството в Евросъюза", цитира той данни на Националния статистически институт.
Прогнозата му за уравновесяване между ползите и разходите може да има между 2040–2050 г.

               Производство на някои основни стоки

Източник: НСИ

В търсене на балансирана оценка

„България нямаше, а и сега няма разумна алтернатива на интеграцията в ЕС", смята икономистът, но се надява общността да се реформира радикално, като се приложат ефикасни механизми за съчетаване на националните с общностните интереси в рамките на Евросъюза.

Той посочва, че само така ще се преодолее изоставането на България спрямо другите страни членки в Централна и Източна Европа, което расте през последните 20 години.

С изключение на няколко задоволителни постижения – по бюджетните баланси и ниската публична задлъжнялост, страната ни не е в по-добра позиция в резултат на асоциирането и членството в ЕС. Ангелов е на мнение, че причина за това са „сериозните концептуални дефекти в управлението на икономиката и другите сектори, както от Брюксел, така и от нашите правителства“.

Нов модел на бюджетна политика

Въпреки постигнатата фискална дисциплина, България продължава да е извън еврозоната и е
обект на процесите на диференцираната интеграция. Това коментира проф. Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания.

Тя препоръча да се очертаят перспективите относно фискалната политика на България във връзка с избора
на Пътна карта за участие в Икономическия и паричен съвет и приемане на еврото.