Разходите на българските домакинства растат по-бързо от доходите през 2018 г.

През 2018 г. средностатистическият доход на лице от българското домакинство е 6 013 лв. и нараства със 7,6% на годишна база. За последните десет години (2009 - 2018 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1,6 пъти, става ясно от актуалната статистика на Националния статистически институт (НСИ).

Общ доход и други средства на лице от домакинство по източници

Източник: НСИ

Реалните доходи на домакинствата нарастват със 7,3% през 2018 г. в сравнение с 2017 г., като най-висок е индексът на реалните доходи през миналата година спрямо 2011 г. – 138,1%.

Индекси на реалните доходи на лице от домакинство

Източник: НСИ

През периода 2009 - 2018 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство:

- Доходът от работна заплата през 2018 г. е 3 336 лева и за една година се увеличава с 9,8%, а нарастването му в сравнение с 2009 г. е със 73%;

- Доходите от пенсии за последната година са 1 645 лева. Те нарастват с 11,2% спрямо 2017 г. и с 61,4% в сравнение с 2009 година;

- Доходите от самостоятелна заетост през 2018 г. са 420 лв., или с 11,4% повече в сравнение с 2017 г., и нарастват с 59,1% спрямо 2009 година;

- Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 70 лева и намалява спрямо 2017 г. с 45,7%, а в сравнение с 2009 г. – с 54,2%;

- Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през миналата година възлизат на 156 лева. Те намаляват с 16,6% спрямо 2017 г. и нарастват с 27,9% спрямо 2009 година.

В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2018 г. той е 55,5%, което е с 1,1 процентни пункта повече в сравнение с 2017 г. и с 3,3 процентни пункта – спрямо 2009 година.

Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 29,8% от общия доход на домакинствата през 2018 година.

С най-висок относителен дял в социалните трансфери са доходите от пенсии – 27,3% от общия доход на домакинствата, което е с 0,8 процентни пункта повече спрямо 2017 г. и с 0,3 процентни пункта по-малко в сравнение с 2009 година.

През миналата година относителният дял на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата e 7% и се увеличава с 0,3 процентни пункта в сравнение с 2017 г., но намалява с 0,1 процентни пункта спрямо 2009 година.

В НСИ отчитат, че относителният дял на дохода от трудова дейност извън работната заплата е 1,2% и намалява спрямо 2017 г. с 1,1 процентни пункта, а спрямо 2009 г. – с 2,9 процентни пункта.

Разходи на домакинствата

През 2018 г. българските домакинства са изразходвали 5 772 лв. средно на лице, което е с 10,6% повече в сравнение с 2017 година. За периода 2009 - 2018 г. разходите на домакинствата се увеличават 1,7 пъти.

Общ разход и други средства средно на лице от домакинство

Групи разходи

Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 85,7% през 2009 г. на 81,3% през 2018 година.

През периода 2009 - 2018 г. по групи разходи се наблюдават следните промени по отношение на:

- Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2018 г. са 1 714 лева средно на лице от домакинство, или с 9% повече спрямо 2017 г. и с 41% – в сравнение с 2009 година;

- Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 017 лева. В сравнение с 2017 г. нарастват с 3%, а спрямо 2009 г. се увеличават с 67,5%;

Националната статистика изчислява, че за транспорт и съобщения през 2018 г. са похарчени 667 лв., което е с 15,8% повече от 2017 г. и с 90% – спрямо 2009 година;

През изминалата година разходите за данъци и социални осигуровки средно на лице от домакинство са в размер на 738 лв. и се увеличават с 13,9% на годишна база, а спрямо 2009 г. нарастват над три пъти.

През 2018 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 29,7%, което е с 0,4 процентни пункта по-малко в сравнение с 2017 г. и с 6,8 процентни пункта – спрямо 2009 година.

Относителният дял на разходите, свързани с жилището, намалява с 1,4 процентни пункта през 2018 г. спрямо 2017 г., а в сравнение с 2009 г. – с 0,6 процентни пункта.

Делът на разходите за данъци и социални осигуровки е 12,8% от общия разход през 2018 г., което е с 0,3 процентни пункта повече в сравнение с 2017 г., а увеличението спрямо 2009 г. е с 5,9 процентни пункта.

През периода 2009 - 2018 г. делът на разходите за транспорт и съобщения в общия разход е около 11%.

Потребление 

През 2018 г. настъпват промени в потреблението на домакинствата спрямо 2017 г. – средно на лице намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 1,8 кг и на плодове с 1,2 килограма. Увеличава се консумацията на зеленчуци с 2,7 кг, на кисело мляко с 1,7 кг, на месо с 1,5 кг и на безалкохолни напитки с 1,2 литра. На годишна база се увеличава потреблението средно на лице от домакинство на алкохолни напитки (от 28,9 на 31 л) и на цигари (от 656 на 674 броя).

Покупателна способност 

През 2018 г. покупателната способност на домакинствата се увеличава спрямо 2017 г. за почти всички основни хранителни продукти с изключение на белия хляб, краставиците, пиперките, ябълките, гроздето, маслото. Най-много е нараснала покупателната способност при картофите, ориза, зрелия фасул, прясното мляко, свинското и птичето месо, захарта.

Покупателна способност на домакинствата, изчислена чрез паричния доход средно на лице

Източник: НСИ

Жилища, жилищни условия и снабденост със стоки за дълготрайна употреба

НСИ информира, че през миналата година в собствено жилище живеят 90,7% от домакинствата, а 6,6% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 2,7% от наблюдаваните домакинства – 1,9% на свободен и 0,8% на общински наем. Второ жилище притежават 9,4% от домакинствата.

В жилища, построени преди 1990 г., живеят 93,2% от домакинствата, като близо три четвърти (72,7%) са изградени в периода 1961 - 1990 година. Преди 1961 г. са построени 20,5% от жилищата, а изградените след 1990 г. са 6,8%.

Две трети (68,1%) от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (74,2% в градовете и 51,1% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 19,6% от домакинствата в градовете и 44,5% – в селата.

Гаражи притежават 20,9% от домакинствата в страната – 17,1% в градовете и 31,5% в селата.

С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 79% от домакинствата. Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 41,2% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е над два пъти по-голям – 95,2%.

Тоалетна вътре в жилището имат 70,3% от домакинствата в селата и 97,4% в градовете.

С централно отопление (парно или газ) разполагат 21,8% от жилищата в страната – 29.5% в градовете и 0,2% в селата.

Автомобили имат 51,1% от наблюдаваните домакинства, като 6,1% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 14,3% от домакинствата, а 34,1% са заявили, че нямат необходимост от лека кола.

От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът – притежават го 99% от домакинствата, а 31,4% имат по два и повече телевизора.

Собственици на хладилник и/или фризер са 98,4% от домакинствата  – 98,7% в градовете и 97,4% в селата.

Автоматична перална машина притежават 92,3% от домакинствата, 5,2% не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 2,4% смятат, че нямат необходимост.

Без телефон (стационарен или мобилен) са 2,5% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 5,1%, а 71,6% – само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). 20,8% от наблюдаваните домакинства притежават и стационарен и мобилен телефон.

От НСИ информират, че с компютри разполагат 55,2% от домакинствата – 62,6% в градовете и 33,9% в селата. Все още е голям делът на тези, които преценяват, че нямат необходимост от компютър – 38,3%.

Интернет връзка в жилището имат 56,8% от домакинствата, като в градовете техният дял е 64,7%, а в селата – 34,8%. За 37% от домакинствата интернетът не е необходимост в дома им.

Статистиката на НСИ показва, че климатици притежават 39,5% от домакинствата, а 27,1% не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. Делът на тези, които преценяват, че не им е необходим климатик, е 33,4%.