fallback

Емил Хърсев vs Гарабед Минасян за отмяна на плоския данък

Експертите коментираха събираемостта на налозите, конкуренцията и редуцираното ДДС

20:00 | 28.05.20 г. 7
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Двама президенти се обявиха за промяна на данъчната система в България в последните дни. В сряда Румен Радев разкритикува плановете на правителството за намаляване на ДДС за ресторантьорството и се обяви за замяна на плоския данък с прогресивно данъчно облагане. Ден преди това Росен Плевнелиев каза, че е промяната на данъчната система трябва да е една от основните теми на новия парламент. Такава позиция преди няколко месеца разви и управляващата МВФ Кристалина Георгиева.

Експертите в България обаче не са единодушни, че страната ни би извлякла полза от такава реформа.

Икономистът проф. Гарабед Минасян от БАН е категоричен, че плоският данък не е изпълнил заложените цели.

Той припомни пред БНР, че данъкът е в сила в нашата страна от началото на 2009-а година, но е подложен на много критики, защото не е изпълнил очакванията, с които е бил натоварен - че инвеститорите ще бъдат склонни да увеличат инвестициите си у нас и това ще се отрази върху благосъстоянието на хората, както и че ще се увеличи събираемостта на данъците.

„Нищо от това не се случи! Нито едното, нито другото! Оттогава минаха 11 години. Ако погледнем как са се развивали инвестициите и БВП, инвестициите през 2019 година са на около 70% в съпоставими единици от инвестициите, които са били през 2008 година. Ако погледнем събираемостта на данъците и съпоставим тази събираемост във времето за последните 11 години, ще видим, че дори и през 2019 година събираемостта на данъците от плоския данък не съответства и е по-малко от събираемостта на тези два данъка - корпоративния и данъка върху доходите, който е постигнат през 2008 година, посочи проф. Минасян и уточни, че има предвид оценката на тази събираемост на база постигнатия БВП. - Дори и през 2019 година делът на събраните данъци при прилагането на плоския данък е по-нисък спрямо БВП, отколкото беше през 2008 година.“

Според него въпросът отдавна е на дневен ред, но не предизвиква дискусия сред управляващите, защото данъкът е лесен за събиране и е по-удобен за администрацията на финансовото министерство. „Събираемостта на данъците и постъпленията в държавния бюджет у нас обаче са на едно от най-ниските равнища в Европейския съюз, подчерта икономистът.

Проф. Минасян е убеден, че има необходимост от публични инвестиции и коментира, че „цялата страна се задъхва от недостиг на публични инвестиции“. Като пример той посочи липсата на нови болнични заведения.

Икономистът смята, че през последните 10 години непрекъснато се увеличава и социалното разслоение в България и една от причините по думите му е данъчната система.

„Евростат оценява степента на неравенство и социално разслоение преди данъчно облагане и след данъчно облагане. Съпоставянето на тези два измерителя показва, че нашата данъчна система не спомага за на намаляване на неравенството в обществото, а съдейства за увеличаването му. Това е една от причините, поради която цялата архаична данъчна система следва да се преосмисли“.

Според Минасян цялата система трябва да бъде преразгледана, а „откъслечни изменения“ като на ДДС за ресторантьорите са „много повече хаотични, отколкото добре замислени“ и „въобще не са препоръчителни“. Той напомни, че още не е направена изискваната по регламент оценка на въздействието от промяната на закона, което според него „още повече говори за известен хаос в придвижването на всякакви такива промени“.

Финансистът Емил Хърсев обаче е на мнение, че плоският данък не бива да бъде променян.

„Това ще лиши България от едно от много малкото ѝ предимства, които тя има в конкуренцията с останалите държави, за привличане на инвестиции и за привличане на пряк приход на доходи“, заяви той и изрази категорично несъгласие с позицията на Минасян.

Финансистът подчерта, че е некоректно сравнението с периода след 2008 година. „Имайте предвид, че това е период на криза и една депресия, абсолютно съпоставима с Великата депресия от 1929-1933 година. "Цял свят работи в началото на загуба, за да компенсира кризисния спад и едва в 2018-а 2019-а година имаме връщане към предкризисните нива. Да сравняваме този период като оценка за ефективността на един данък просто е съвършено некоректно от икономическа гледна точка", убеден е доц. Хърсев.

Той смята за некоректна употребата на термина „събираемост на данъците“.

„Ние имаме много висока събираемост! Имаме ниско данъчно облагане, но висока събираемост в рамките на това ниско облагане. Терминът е некоректен. "Събираемост" означава, от това, което дължа, какъв процент от дължимото съм събрал, а не какъв процент е събраният данък върху доходите, отнесен към БВП. Естествено в период на депресия той ще е по-нисък, отколкото в период на подем - годините от 2003 до 2008“, пресметна финансистът.

Той прогнозира, че светът върви към уеднаквяване на данъчното облагане е определи, че връщането на прогресивното облагане е „теза на един кръг от социално-инженерстващите икономисти“.

Хърсев информира, че това е програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за уеднаквяване на данъчното облагане в страните, като целта й е „да се избегне нелоялната, както те го наричат, данъчна конкуренция на страни като България спрямо страни като Франция“.

„Това е Парижката теза. Основно се разработва от екипа на господин Макрон. Разбира се не мога да пропусна работата на цяла плеяда организации, които работят в тази област“, допълни той.

Емил Хърсев е категоричен, че именно данъчната конкуренция е шансът на България за едно по-добро място в ЕС.

Той е убеден, че светът отново влиза в рецесия, предизвикана от пандемията. Финансистът не се съгласи и с твърдението на проф. Минасян за болниците и напомни, че са построени много частни клиники.

„Това не ги прави по-малко болници. Напротив! Даже качество им е по-добро от тези изостанали съборетини из цяла България, които отдавна беше време да бъдат и закрити“, е мнението на финансиста.

Хърсев е категоричен, че въвеждането на прогресивния данък „няма да доведе до нищо“.

„Някой ако си мисли, че ще им вземе на богатите парите, както проф. Минасян отбеляза, няма да стане! Нямаше да са богати, ако са толкова глупави и не са в състояние и да си оптимизират данъчното облагане. Има редица техники за намаляване на данъците върху доходите. По този въпрос има написани и учебници - дебели, големи, емоционално заяви той. - Хората, които имат солидно имущество, са социално ангажирани, даряват и разходите им са много по-ефективни от държавните преки социални разходи. Затова няма и богати хора в България, защото този първичен комунизъм, който още Хаджийски описва, е толкова дълбоко вкоренен в нас.“

Финансистът не очаква „нищо особено“ от намаляването на ДДС за ресторантьори, но обърна внимание, че България не е единствената страна, която предприе тази крачка.

„Другата страна, която го въведе преди някъде около седмица след около два месеца обсъждане, беше Германия – от 19% обща ставка на 7%“. Ресторантьорството има голям процент чуждестранни потребители в България, защото обслужва туристи“, подчерта той.

 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:27 | 13.09.22 г.
fallback