ИПИ: Социалната система на България се е провалила в коронакризата

Социалната система на България не е реагирала на кризата, причинена от коронавируса. Единствено при еднократната помощ в размер до 375 лева при извънредни обстоятелства, вкл. и бедствия, има по-осезаем ръст, защото това е подкрепа, която се получава сравнително лесно.

Това е един от изводите на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха първите резултати от проекта „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги“.

Данните показват, че неравенството в България се увеличава в последните години и достига този праг, който не говори добре за функционирането на едно общество, коментира Адриан Николов от ИПИ.

Социалните програми в България са направени така, че и при такава внезапна криза не реагират – не се увеличават разходите, не се увеличават получателите и по тях никой не става по-нуждаещ се, обобщи Лъчезар Богданов.

Неравенство в доходите

Растящата разлика между доходите на заетите и всички останали (безработни, пенсионери и др.) е сред ключовите причини за повишаването на индикаторите за подоходно неравенство през последните години. По-нататъшно свиване на бедността изглежда трудно постижимо единствено чрез активно включване на пазара на труда. Затова мерките за борбата с бедността трябва да са в посока подобряване на ефективността на трансферите и социалните услуги.

Големите различия между България и средните нива за ЕС по отношение на неравенствата са най-вече в резултат от пенсионната и социалната политики на страната. Пенсиите не успяват да намалят в достатъчна степен неравенствата в доходите. Пенсионните системи и свързаните с тях механизми за определяне и индексиране на пенсиите в останалите страни членки на ЕС постигат много по-голямо свиване на неравенствата, с други думи, те са  значително по-ефективни. 

Социалната политика у нас има пренебрежимо въздействие върху подоходните неравенства именно в групата, която има най-силна необходимост от подкрепа. Наблюдава се едновременно ниска ефективност, но и сравнително ниски социални разходи на фона на средните нива за ЕС. 

Пандемията показа слабите места на социалната система на България

По думите на Богданов 2020 г. е идеален социален експеримент. Тази криза е много рязък шок, не е нещо, което постепенно се развива и натрупва, а шокът обхвана широки групи от населението и въпросът е доколко българската социална система реагира адекватно на тази промяна.