По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

На 21 септември започна регистрацията на партии и коалиции за изборите, която ще продължи до 29 септември включително. Изборите ще струват близо 124 млн. лв. според план-сметката, която правителството одобри в понеделник.

Бившият икономически министър и настоящ съпредседател на движението "Продължаваме промяната" Кирил Петков отхвърли възможността за предизборна коалиция с "Демократична България" и формацията около Мая Манолова "Изправи се БГ! Ние идваме". Той обаче приветства идеята за следизборна коалиция.

Епидемията отново започна да расте в София. Разпространението на коронавируса в столицата и областта отново започна да се ускорява от началото на седмицата и двата района пак влязоха в т.нар. червена Covid зона със заболеваемост между 250 и 500 нови заразени на 100 хил. население. До миналата седмица те бяха в жълтата зона.

Covid-19 продължи своето настъпление. Стана ясно, че от началото на пандемията над 20 000 българи са изгубили битката с болестта и продължаваме да сме на първо място по смъртност в Европа. В същото време България е на последно място по ваксинация. На този фон антиваксъри нападнаха лекарите в мобилен пункт за ваксиниране във Варна. След нанесените им обиди медиците са били принудени да прекратят поставянето на ваксини.

Редица заведения в страната продължиха да бойкотират мерките срещу разпространението на коронавируса и продължиха да обслужват клиенти и след вечерния час. При полицейска акция за спазване на противоепидемичните мерки в Благоевград беше задържан мъж, който е оказал съпротива. Беше разпространен любителски видеоклип, на който полицаи поставят белезници на човек на улицата пред заведение.

Учебната година в университетите ще бъде присъствена, докато няма негативна промяна в епидемичната обстановка, заяви министърът на образованието Николай Денков при откриването на академичната година в Университета за национално и световно стопанство. Решението онлайн или присъствено да е обучението зависи и от ректорите, допълни Денков.

Към момента не е необходима масова реимунизация, обяви пред БНР главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. "Общото мнение на специалистите е, че в масовия случай при човек, който е реагирал нормално на антигенното дразнене, трета доза не е необходима", коментира той.

4,9% безработица през август отчита Агенцията по заетостта, като броят на отчетените безработни е малко над 160 хил., или с 34,6% под нивото от същия период на 2020 г.

България пласира още 300 млн. лв. десетгодишни ДЦК при 0,2% доходност. Интересът към аукциона е бил висок, като подадените поръчки са били за над 508 млн. лв., което съответства на 1,69 коефициент на покритие. По данни от финансовото министерство 84,3% от сумата е набрана от банки, 15% - от застрахователи, и минимална част - от други инвеститори. Доходността от 0,2% също е близо до рекордно ниските нива, като спредът спрямо аналогичните германски бундове е 53 базисни пункта. При първото пускане на емисията през февруари в началото на 2021 г. постигнатата доходност беше 0,14%, а при преотварянето през март офертите бяха отхвърлени от МФ. С това набраният дълг от началото на годината достига 1,3 млрд. лв. при заложен таван в бюджета от 4,5 млрд. лв.

ЕС и еврозоната

Различни европейски правителства предприеха мерки за облекчаване на последиците от повишените цени на енергията за потребителите. Испанското правителство възнамерява да ограничи печалбите на доставчиците на енергия и по този начин да прехвърли около 2,6 милиарда евро от компаниите на потребителите през следващите шест месеца. Освен това бе временно премахнат ДДС за електроенергията.

Френското правителство обяви еднократно плащане по 100 евро за домакинства с ниски доходи. Италия и Великобритания също обмислят пакети от мерки. Европейският комисар по енергетиката Кадри Симсън възнамерява да представи реакцията на ЕК през следващите седмици. Освен всичко друго, европейската референтна цена за газ се е увеличила с повече от 250% от началото на годината.

Социалдемократите имат малка преднина на изборите в Германия, но все още не е ясно кой ще успее да състави правителство, сочат непълните резултати от парламентарния вот в 16 провинции. Лидерът на Германската социалдемократическа партия (която печели около 25-26% от гласовете) Олаф Шолц заяви, че страната е гласувала за промяна и, че е готов да оглави следващото правителство. В същото време соченият за наследник на досегашния канцлер Ангела Меркел - Армин Лашет от Християндемократически съюз (който изостава с около 1 процентен пункт), също заяви амбициите си да оглави новия кабинет. За първи път от средата на 90-те години на ХХ в. християндемократите не са първа политическа сила.

ЕК предложи преразглеждане на капиталовите и надзорните разпоредби на „Платежоспособност II“. Според предложението застрахователните компании в бъдеще трябва да подкрепят с повече собствен капитал рискови инвестиции като животозастраховане с дългосрочни гаранции. Тъй като ситуацията на финансовите пазари се промени поради ниските лихвени проценти, може да възникнат по-високи рискове за застрахователите. Има и планове за въвеждане на по-гъвкави правила за капиталова адекватност, от които биха могли да се възползват инвестициите с по-нисък риск. Освен това трябва да се обърне по-голямо внимание на климатичните рискове.

Великобритания обвини и един от "отровителите на Гебрев" за покушението срещу Скрипал. Това е Денис Сергеев, сочен като командир на терен за операцията, извършена според Лондон от руското военно разузнаване ГРУ. Сергей Скрипал и дъщеря му бяха отровени в Солсбъри с вещество от групата "Новичок" през 2018 г. Сергеев е смятан за генерал и високопоставен член на звеното 29155 в ГРУ със специални задачи като саботаж, подривна дейност и убийства. Освен това е свързван в разследвания с отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев.

Великобритания ще издаде до 10 500 временни работни визи заради недостига на работна ръка. Тримесечните разрешителни ще важат от октомври до декември и трябва подпомогнат транспортния сектор и други ключови сфери на британската икономика, като птицевъдството.

Норвежката централна банка инициира обрат в политиката си за лихвените проценти. Тя повиши основния си лихвен процент с четвърт процентен пункт до 0,25% и също така изтъкна перспективата за по-нататъшно повишаване на лихвените проценти. За последно централната банка повиши лихвените проценти през септември 2019 г. По време на коронавирусната криза основният лихвен процент беше понижен до 0% през май 2020 г.