Кои страни наистина могат да принадлежат към еврозоната?

Когато преди почти 20 години бе сключен Маастрихтският договор, с него трябваше да бъде гарантирана стабилността на еврозоната. Бяха приети сурови правила и всяка страна, която искаше да се присъедини, трябваше да ги спазва. Днес обаче, след като еврото вече е в обращение от почти десет години, наяве излезе тъжната истина: почти нито една от страните-членки днес не би могла да изпълни критериите, пише в свой анализ Die Welt.

Това не значи, разбира се, че никой няма да успее да влезе. Само че, ако днес се основаваше, еврозоната щеше да изглежда по съвсем различен начин. Още повече, ако критериите не се разпростираха само върху Европа, а касаеха една нова световна валута, да я наречем "мондо". Ако към нея приложим суровите критерии, ще се получи един съюз от държави, който едва ли някой очаква, че може да съществува.

Едно от условията, на които е залегнало еврото, предвижда годишните нови задължения да не надхвърлят 3%, а общите държавни дългове - 60% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Дори и даваната постоянно за пример Германия вече има дългове в размер на 80% от БВП - никакъв шанс за еврото или "мондото".

За това пък други страни, 23 на брой, може да се промъкнат в съюза. И към тях биха спаднали държави като Нигерия, Казахстан, Перу, Индонезия или Турция. Всички те спазват критериите от Маастрихт за дълга. Седем от тези 21 страни дори очакват за тази година излишъци, като например Хонконг или Южна Корея. Три от тези държави дори имат общ дълг под 10% от БВП, а някои от сегашните членки на еврозоната успяват да натрупат подобни нива на задълженията си само за година. 

От днешните членки на валутния съюз членове биха могли да бъдат отново само Финландия, Естония и Люксембург. Освен тях на Стария континент има и още пет котви на стабилността - България, Украйна, Швеция, Норвегия и Швейцария. 12 от 21-те нови страни-членки обаче биха били извън Европа.  

И все пак - нивото на дълга е само един от четирите критерия. Друг се отнася до равнището на инфлацията. То трябва да е до 1,5 процентни пункта над средното равнище на трите държави с най-ниска инфлация. Тези три страни биха били България, Швейцария и Норвегия, със средно ниво на инфлация от 1%. За съжаление във всички останали 18 страни от предполагаемия валутен съюз инфлацията е над 2,5%. Най-близко до изискванията е Швеция с 2,7%. Много от развиващите се страни регистрират поскъпване от 5% или дори 10% и повече.

Така че, ако към така актуалното равнище на задълженията се прибавят и останалите критерии, ще се получи една съвсем непредсказуема картина. Това ни кара да се запитаме дали уговорените навремето критерии са погрешни или в момента нещо не е наред с цялата световна икономика...