Върви ли еврото към рязък спад през лятото?

При постоянната несигурност за последователността в политиката на гръцкото правителство и способността на останалите европейски политици да постигнат споразумение за нов спасителен пакет за балканската държава, еврото би трябвало да стои върху нестабилна почва и част от наблюдателите на пазара твърдят, че то може би върви към рязък спад, се посочва в коментар на CNBC.

Въпреки това единната европейска валута остава силна спрямо долара и паунда, доста над реалната си стойност, смята валутният стратег в UBS Мансуур Мохи-уддин.

Основните двигатели за привидната сила на еврото са в САЩ, тъй като продължаващата програма на Федералния резерв за вливане на ликвидност тегне върху долара, смята той.

„Еврото започва да се търгува с предимство, когато инвеститорите са рисково ориентирани. Парите се изтеглят от страните с ниски лихвени проценти като САЩ, Япония, а в някои случаи и от Швейцария, и се насочват към високодоходната еврозона“, каза Мохи-уддин.

Силата на швейцарския франк спрямо еврото показва, че инвеститорите все още се подсигуряват до известна степен срещу опасенията за еврозоната, добави той.

При положение, че Европейската централна банка в момента е единствената голяма централна банка, която повишава лихвения процент, лихвеният диференциал между САЩ и Европа нараства. Добавете към това несигурността около дебатите в американския Конгрес за повишаване на тавана на дълга и малко по-слабите данни в Северна Америка и ето, че са назрели условията за изкуствено покачване на еврото, твърди анализаторът.

„Голямото ми притеснение е, че когато Фед приключи програмата за вливане на ликвидност, ще предизвика средата за рискови активи, защото Фед не би искал да осигурява повече тази допълнителна ликвидност за финансовите пазари. Така ще бъде по-трудно за суровините и останалите рискови активи, да се покачват, така че смятаме, че парите ще бъдат изтеглени от еврото и ще се върнат към по-сигурните валути“, каза Мохи-уддин.

„Пазарите изглежда смятат, че САЩ ще продължат с доста губещата монетарна политика и вероятно ще има трети кръг (на програмата)“, смята той.

„Инвеститорите изглежда смятат, че останалите централни банки – ЕЦБ, може би Английската централна банка, Австралийската централна банка – ще продължат да повишават основния лихвен процент, но това, което виждаме в момента, е, че бавните инвеститори разбират, че ЕЦБ не може да остане толкова агресивна и да продължи да вдига лихвения процент в среда, в която световният ръст се забавя и периферните държави от еврозоната страдат“, обяснява експертът.

„Притеснени сме, че пазарът е калкулирал твърде много повишавания на лихвения процент от страна на еврозоната“, добави той.

Всичко това навежда към очаквания за рязък спад през юли, след като проблемите в САЩ започнат да се разрешават и пазарите започнат отново да се концентрират върху кризата в еврозоната.

Морган Макдонъл, шеф на валутния департамент в RBC, е съгласен с това.

„Не мисля, че ще видим пълен срив, за какъвто говорят хората, но определено виждам падането“, каза Макдонъл.

Спадът ще бъде смекчен от по-силните средносрочни и дългосрочни перспективи за еврото, което може да изплува от дълговата криза с по-силна, макар и по-тясна структура от подсилени икономики, добавя той.

Макар да не съществува ясен механизъм за излизане на една държава от единната валута, мнозина наблюдатели допускат възможността Гърция да напусне еврозоната, за да освободи монетарната си политика.

Това неизбежно ще създаде по-нататъшни проблеми, тъй като дългът на страната ще остане емитиран в евро и деноминирането на новата драхма ще увеличи бремето по изплащането.

Въпреки това изхвърлянето по-слабите периферни икономики от единната валута ще я засили в дългосрочен план, смята Макдонъл.

В предишни разговори относно случващото се с еврото той каза, че „хората предполагат, че еврото още малко и ще бъде изоставено“.

„Определено съществува силна група хора, според които това няма да стане, защото каквото и да представлява еврото, когато всичко това свърши, може то да е съставено само от 5 или 6 валути, но те ще бъдат от много по-силни, по-съгласувани икономики, отколкото са периферните икономики в момента“, посочи експертът.