САЩ трябва да представят войната в Украйна като битка не за демокрация, а за международно право

Президентът Джо Байдън многократно е представял войната в Украйна като битка между демокрацията и автокрацията. Ранните му усилия да получи подкрепата на демократичните съюзници за борещата се за оцеляване нация породиха обилни коментари за нарастващото значение на либералните демократични норми в световните дела. Експерти и политици побързаха да заявят, че Вашингтон е изкривил посоката на историята от реалната политика към възвишените принципи.

Две години след началото на войната обаче става ясно, че се е случило точно обратното, пише за Financial Times Гьонюл Тол, директор на програмата за Турция в Близкоизточния институт (Вашингтон).

Инвазията на Русия принуди демократичния свят да се върне към политиката на силата и да търси по-тесни връзки с онези, които смята за по-малки автократи от този в Москва. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е един такъв лидер. След като го отбягваше години наред, Вашингтон сега премълчава авторитарните маниери на турския силов лидер, който се смята за ключов съюзник в усилията за сдържане на Русия.

Желанието на администрацията на Байдън да приеме Ердоган в Белия дом – въпреки че посещението впоследствие беше отложено, според съобщенията поради промяна в графика – и неотдавнашният пакет от военна помощ за Украйна са последните признаци за променящия се подход към турския президент.

Байдън не винаги го е харесвал. Като кандидат-президент той го нарече автократ и призова САЩ да подкрепят опонентите му. Той е първият президент от две десетилетия, който не приема Ердоган в Белия дом през първите му три години на поста си. Автократичното управление на Ердоган, атаките срещу сирийските кюрди и блокирането на присъединяването на Швеция към НАТО му спечелиха изявени противници и в Конгреса на САЩ.

Но войната в Украйна промени нещата. Вашингтон наскоро одобри пакет от военна помощ, който проправя пътя за по-тясно турско-американско партньорство в отбраната. Няколко години след като САЩ изключиха Турция от американската програма за изтребители F-35, като отмъщение за закупуването на произведената в Русия система за противоракетна отбрана S-400, сега те преговарят с Анкара за закупуване на повече експлозиви, за да предоставят боеприпаси на Украйна. Партньорството е напът да превърне Турция в най-големия доставчик на артилерийски снаряди за САЩ. Това следва неотдавнашното решение на американските законодатели най-накрая да разрешат продажбата на американски бойни самолети F-16 на Анкара, след като Турция одобри приемането на Швеция в НАТО.

Всичко това ясно показва, че инвазията на Русия в Украйна е принудила администрацията на Байдън да смекчи идеалистичните си амбиции и да приеме недостатъците на своите съюзници. Това не е изненада. За САЩ, както и за други велики сили, международните дела рядко са били около идеали. По време на Студената война, когато Вашингтон твърдеше, че е начело на свободния свят, САЩ прегърнаха недемократична Турция в борбата ѝ за сдържане на Съветския съюз. САЩ използват същия подход днес.

Не е трудно да се разбере защо Вашингтон обърна нова страница в отношенията си с Анкара. Турция е ключов играч във войната. Малко след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., Турция ограничи транзита на руски военни кораби от Средиземно към Черно море. Тя предостави бойни дронове на Украйна и посредничи за зърнената сделка между враждуващите страни, която помогна да се предотврати изпадането в бедност на милиони хора. (Русия отказа да удължи сделката през юли 2023 г., въпреки че преговорите за подновяването ѝ продължават.)

Администрацията на Байдън може да си помисли, че намаляването на акцента върху свободите и правата в партньори като Турция е цена, която трябва да плати, за да сдържа Русия и да защитава демокрацията. В действителност политиката на администрацията подкопава тази цел. Голяма част от света вижда партньорствата на Вашингтон с автокрациите като доказателство, че действията на Америка в Украйна не са за защита на свободата, а по-скоро за прокарване на нейните геополитически интереси. Това не само подкопава доверието в подкрепата на САЩ за демокрацията, но също така пречи на недемократичните съюзници да се присъединят към усилията за изолиране на Москва.

Това, което администрацията на Байдън може да направи вместо това, е да представи войната като битка не за демокрация, а за международно право, тъй като руската агресия е крещящо нарушение на устава на ООН. Това би позволило на администрацията да продължи да работи със съюзници с демократичен недостиг като Турция за сдържане на Русия.

В същото време САЩ трябва да продължат да отстояват моралния аргумент за демокрацията в световен мащаб. Това изисква натиск върху Ердоган относно нарушенията на човешките права и демократичните норми в Турция. Както казва Байдън, защитата на демокрацията е предизвикателството на нашето време. За да го посрещнат, САЩ трябва да спрат да правят компромиси със своите съюзници относно демокрацията, завършва Тол.