Една четвърт от традиционно гласуващите избиратели у нас още не са решили кого ще подкрепят

Изследване на агенция "Медиана" регистрира, че близо една четвърт от традиционно гласуващите избиратели все още не са решили окончателно за кого ще гласуват. Това са около 600 хиляди гласоподаватели, които може коренно да променят картината, ако се люшнат в една или друга посока, се посочва в извод от проучване, направено от агенцията. 

Изследването за обществени и политически нагласи е проведено в периода – 12-18 май 2024 г. с 978 души (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенция "Медиана" и е реализирано със собствени средства. 

Източник: Медиана

Резултатите от това изследване не са прогноза, а отразяват моментната картина на обществено-политическите нагласи в страната три седмици преди изборите, посочват анализаторите. 

Изследването отрежда на ГЕРБ-СДС първа позиция при избори днес и им дава сериозна дистанция пред всички останали - 27,5% от заявилите, че ще гласуват биха дали гласа си за коалицията. Втори вече са "Възраждане" с 15,7%.

ПП-ДБ са на четвърта позиция с 13,7% след ДПС (14,2%). Сигурни за присъствието си в следващия парламент могат да бъдат и БСП (9%), и ИТН (6,2%).

Още три формации запазват сериозни шансове за влизане в парламента – „Синя България”, „Левицата” и „Солидарна България”. "Очевидно е търсенето на алтернатива на традиционните партии както вляво („Левицата” и „Солидарна България”), така и вдясно („Синя България”)", сочи изследването. 

Източник: Медиана

То показва подчертан скептицизъм и недоверие към основата на демокрацията – изборите. Доминира усещането, че изборите са „залъгалка” за избирателите, а това кой и как ще управлява се решава от други сили вън от изборния процес. Това предопределя както търсенето на алтернативни политически формации, така и ниска избирателна активност. Избирателите са хванати в своеобразен психологически капан. Все повече от тях са убедени, че от изборите нищо не зависи … и не гласуват. В резултат, гласуват само твърдите агитки (и купените избиратели), с което потвърждават вече направения извод – „от изборите нищо не зависи”. На тези избори можем да очакваме отново ниска изборна активност, като пред урните ще застанат между 2.5 – 2.7 млн. избиратели, констатират изследователите. 

Достига се до обезценяване на самите избори, до превръщането им в своеобразна битка на запалянковци (а не дебат как да живеем и накъде вървим). Така европейските избори се оценяват като много важни едва от 35% от избирателите, а парламентарните от едва 52%. Целенасочено или не, обществото е накарано да забрави, че изборите в крайна сметка са много важна битка, преди всичко, за пари - за парите от нашите данъци, за това кой и как ги разпределя и как ги харчи, какво ще получим, как ще живеем, добавят от "Медиана".