Инфлацията падна под средната за ЕС. Защо еврото се отлага?

Годишната инфлация в България за април 2024 г. се сви до 2,5%, като слиза под 3% за пръв път от лятото на 2021 г. Това са данните спрямо методологията на хармонизирания индекс на потребителските цени на Евростат, който се използва за сравнение в рамките на ЕС. След близо три години, в който инфлацията в България изпреварваше средната за ЕС, през април 2024 г. инфлацията на годишна база у нас пада под средната за ЕС (2,6%). Отчитайки последните данни за страната, в т.ч. отрицателната месечна инфлация в над половината групи стоки, можем спокойно да твърдим, че този продължителен епизод на висока инфлация приключи.

Данните за инфлацията към април 2024 г. са важни, тъй като това е последният месец, които се взима под внимание за оценка на инфлационния критерий за приемането на еврото, пише икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика. Спадът на годишната инфлация и фактът, че настигнахме средните нива за ЕС обаче не означават, че България ще изпълни критерия и ще получи зелена светлина в предстоящия конвергетен доклад. Причините са две и са коментирани многократно през последните месеци.

Първата причина е, че оценката на критерия се прави на база на средногодишната инфлация, тоест отчита се годишната инфлация за период от 12 месеца, а не само за последния месец. Средногодишната инфлация в България за периода май 2023 – април 2024 г. спрямо периода май 2022 – април 2023 г. е 5,5% при 4,3% средно за ЕС. Отчитайки, че първата половина на този период годишната инфлация у нас е в рамките на 6-8%, то ще трябва да мине над половин година за да се изчистят месеците на висока инфлация и средногодишната инфлация у нас да падне на нива 2-3%.

Втората причина е, че критерият се оценява не спрямо средното ниво за ЕС, а на база трите страни с най-добри показатели – в общия случай това са трите страни в ЕС с най-ниска инфлация. По отношение на средногодишната инфлация към април 2024 г. това са Дания (1,2%), Белгия (1,7%) и Финландия (2,2%). Взимайки средното ниво за трите (1,7%) и добавяйки 1,5 процентни пункта се получава инфлационен критерий в размер на 3,2%, тоест с 2,3 пункта под отчетената средногодишна инфлация за България в размер на 5,5%.  

Вече близо година коментираме, че България няма да изпълни критерия за инфлация и няма да приеме еврото на 1 януари 2025 г. Това твърдение стъпваше на натрупването на месеци от оценявания 12-месечен период, в които страната се отклоняваше значително от критерия. Няма как да отчетеш 5-6 месеца на годишна инфлация в рамките на 6-8% и да се надяваш на някакво чудо, което да компенсира в оставащите месеци от периода. Сега, по същата логика, можем да твърдим, че постепенно влизаме в релси и е напълно възможно от април-май 2024 г. да започнем да трупаме месеци на ниска годишна инфлация и съответно да се доближим до изпълнението на критерия.

Тук трябва да отчетем, че гонитбата с трите най-добри примера в рамките на ЕС няма да е лесна, дори да задържим ниски нива на инфлация в следващите месеци. Литва, Дания и Финландия имат нива на годишна инфлация към април 2024 г. в рамките на 0,4 – 0,6%, което е с около 2 пункта под годишната инфлация у нас. В следващите месеци, ако искаме съвсем да се приближим към критерия, ще трябва да смъкнем инфлация на нива от около 2% и да ги поддържаме устойчиво. Въпросът е, на фона на политическата нестабилност у нас, стабилният ръст на заплати и пенсии, нарастващите бюджети разходи и натрупването на хаотични мерки и политики, дали можем да удържим инфлацията в коритото на критерия?