Димитър Радев: Загубите за България от забавяне на членството в еврозоната се измерват с милиарди

Забавянето на нашата пълна интеграция в ядрото на ЕС, каквато е еврозоната, има своя цена, която непрекъснато се повишава. Това каза управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на конференцията „България в еврозоната, кога?“ в София.

„Тази цена се изразява в продължаваща маргинализация на политическата и икономическата периферия с присъщи на тази маргинализация теми като бедност, корупция и външни зависимости. Тези теми изместват истинския дневен ред на страната, който трябва да се фокусира върху нейното модернизиране, изпреварващ икономически растеж и благосъстояние на хората“, каза Радев и посочи, че мащабът на загубите се измерва не с милиони, а с милиарди.

Той отбеляза, че България и Хърватия са започнали заедно процеса на интеграция, но докато Хърватия е мобилизирала целия си политически и експертен капацитет за нейното постигане, в България е започнала политическа криза.

„България, за съжаление, продължава да се лута в лабиринта на политическата криза“, каза Радев.

Управителят на БНБ посочи, че страната изпълнява всички номинални критерии за присъединяване към еврозоната, без този за инфлацията. Очертава се инфлацията да остане над изискванията на критерия към датата на предстоящата оценка, която ще бъде направена на база данните от края на май, каза още той.

Българският лев е една от двете валути извън еврото, които са част от европейския валутен механизъм, допълни той.  

Радев посочи, че с приемането на новия Закон за БНБ на практика е финализиран процесът на правна конвергенция – неотменимо условие за присъединяване към еврозоната. Приключил е и процесът по подготовка за изсичането на българските евромонети и преминаваме към тестово отсичане на 8 млн. монети – по 1 млн. от всеки номинал.

БНБ и банковият сектор ще бъдат напълно готови в рамките на настоящата година за въвеждане на еврото в страната, подчерта Радев.

За влизането в еврозоната обаче е необходима ясно установена, устойчива проевропейска политическа конструкция, каза той.

На по-ранния етап на политическата криза изпълнителната власт демонстрираше силно колеблива позиция за присъединяването на еврозоната, отбеляза Радев.

Последното правителство стъпи на ясно изразена проевропейска платформа, но както показа развитието на събитията, се оказа крайно неустойчиво, допълни управителят на БНБ.

Според него шансовете на България да се присъедини към еврозоната през 2025 г. остават, но за да финализираме успешно процеса през 2025 г., се нуждаем и от проевропейска, устойчива политическа конструкция.

„За всички ни вече е ясно, че стратегическата цел на България е да изпълни условията за членство в еврозоната до края на 2024 г. и да въведем еврото през следващата година“, каза министърът на икономиката и индустрията Петко Николов.

Действията, необходими за постигането на тази цел, са свързани със спазването на бюджетната дисциплина и намаляване на инфлацията до нивата на страните с най-ниска инфлация в еврозоната, каза още той. Министърът на икономиката посочи, че именно покриването на инфлационния критерий остава предизвикателство за България.  

Сред ползите за страната от приемане на еврото той изтъкна повишаването на кредитния рейтинг на страната и по-ниските разходи по трансакции за бизнеса.