От всичките екстремни мерки, предприети от централните банки и политиците след началото на финансовата криза, една от най-екстравагантните остана почти незабелязана – въвеждането на отрицателни лихвени проценти в Дания, пише Financial Times.
В опит да запази валутния си борд към еврото, миналия месец датската централна банка понижи основната си лихва за депозитите на банките до -0,2%.
Nationalbanken изглежда е осъзнала, че няма друг избор. Инвеститорите се струпаха в Дания в търсене на убежище извън еврозоната – актив, който не се свързва с валутни рискове и в същото време предлага евтина защита срещу разпадането на съюза.
Преминаването към негативни лихви се наблюдава с интерес от централните банки по света. „Никога не сме били по-популярни“, шегува се банкер на Nationalbanken. Като се изключи кратък период в Швеция през 2009 г. - 2010 г., негативните лихви са абсолютна новост.
Други обаче скоро могат да последват примера на Копенхаген. Неотдавна Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи лихвите по депозитите до нула и предупреди, че те могат да станат негативни.
Централни банкери във Великобритания и други европейски страни също проявиха интерес към идеята като потенциален механизъм за принуждаване на банките, които за момента трупат кеш, да възобновят кредитирането.
„Датската централна банка е първата, която участва в малкия експеримент за това, какво се случва, когато приложите негативни лихви“, казва Томас Кресин, директор на отдела за валутни стратегии на Pimco в Европа.
„Популярността на датската крона се дължи на непопулярността на еврото. Инвеститорите по цял свят търсят убежища и са готови да инвестират дори при негативни лихвени проценти в замяна на сигурността, че парите им ще останат непокътнати“.
Междувременно и датските правителствени облигации последваха същата тенденция, с което усложниха допълнително нормалния начин, по който печелят банките. В четвъртък доходността по 2-годишните датски ДЦК за първи път в историята се понижи до -0,22%.
17:38 | 11.09.22 г.