Вайдман: Спасителните програми могат да отслабят и най-силните в еврозоната

Сегашният модел за спасяване на финансово затруднени страни може да отслаби дори най-силните икономики в еврозоната, ако не бъде променен, твърди президентът на Bundesbank Йенс Вайдман, цитиран от Bloomberg.

„Ако нещата останат такива, каквито са, последствията от нездравословните фискални политики на страните от периферията могат лесно да бъдат усетени в останалите страни от еврозоната“, изтъква Вайдман. „Рано или късно икономически стабилните страни ще бъдат дестабилизирани. Отговорността и контролът трябва да бъдат балансирани“.

Германия, най-голямата европейска икономика, е обещала под формата на кредити и гаранции за финансовото стабилизиране на страни от еврозоната като Гърция, Ирландия и Португалия повече от 300 млрд. евро. Вайдман, който е и член на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), нееднократно е настоявал, че някои политики, включително програмата за изкупуване на облигации на централната банка, се доближават твърде много до забранената практика на финансиране на правителства чрез печатане на пари.

Рисковете се споделят чрез спасителните програми, а извънредните мерки на ЕЦБ вече са достигнали „критични нива“, казва Вайдман. „Ако тези рискове се повишат, културата на стабилност може да бъде подкопана, тъй като ще се окаже, че сме поели обща отговорност“.

Германия не трябва да позволява заплатите в страната да нарастват твърде бързо в опит да се балансира конкурентоспособността в еврозоната, изтъква Вайдман.

Ръст на заплатите в Германия от 5% няма да има ефект върху производителността на засегнатите от кризата страни, но ще засегне конкурентоспособността на страната на международните пазари, коментира той.

„Засегнатите от кризата страни ще станат по-конкурентоспособни единствено спрямо Германия, но не и спрямо страните извън еврозоната“, посочва Вайдман. „В края на краищата ще пострада цялата еврозона“.

Вместо това въпросните страни трябвало да се концентрират върху повишаването на собствената си конкурентоспособност и върху провеждането на реформи в подкрепа на растежа, казва още Вайдман.

„Това изисква дисциплина за изчистване на правителствените финанси“, допълва той. „Необходимият процес на реформи и корекции е труден и не изключва неприятни странични ефекти. Спасителните програми могат да помогнат за омекотяване на удара, но не могат да го заменят“.