Лондонски банки може да съдят ЕС за бонусите

Озбърн вече одобри юридически действия от страна на Великобритания, за да предотврати надхвърлянето на пълномощията от страна на ЕС при въвеждането на забрани за къси продажби на финансови продукти в цялата общност.

Макар да смята, че ограниченията на бонусите ще бъдат посрещнати враждебно, липсват признаци, че той е склонен на юридическа битка за запазване на заплащането на банкерите. Британски представители омаловажиха и възможността министърът на финансите да се позове на рядко използвания „люксембургски компромис“ - джентълменско споразумение от 1996 г. да бъдат зачитани отделните държави, когато става въпрос за жизненоважни национални интереси.

Един от дипломатите обаче призова Великобритания да не се доверява прекалено на „правото на генерал Дьо Гол“.

Вместо това Озбърн се опитва да проточи преговорите и да понижи изискванията за бонусите, особено по отношение на прилагането на правилата за банките извън еврозоната и за мениджърите, работещи във филиали на европейски банки извън ЕС.

Франция е изразила известна отзивчивост за изключването на банковите подразделения извън ЕС, което би било облекчение за кредитни институции с международна дейност като  Barclays, BNP Paribas, HSBC and Standard Chartered.

Остава обаче неясно дали е налице необходимата подкрепа сред финансовите министри за предоговаряне на параметрите с ЕП, който силно се противопоставя на подобно изключение дори при положение, че е наясно с подкрепата на Париж.

Ашли Фокс, представител на британските консерватори в ЕП, повдигна въпроса за правната основа на ограничаването на бонусите и заяви, че е получил „печално неадекватни“ отговори. Той добави, че „претенциозният опит да бъде спечелено политическо влияние на гърба на лондонското Сити вероятно ще бъде отхвърлен от Европейския съд, при това на висока цена за данъкоплатците“.

Стивън Маврогенис, партньор в правната кантора Shearman & Sterling, дал юридическия съвет с препоръка за атакуване на регулациите в съда, твърди, че чл. 153, ал. 5 от договорите за ЕС „изрично изключват ЕС от регулирането на заплащането в държавите-членки“ независимо от областта, в която се прилагат.