UniCredit: Проблемите на Западна Европа засега не застрашават ЦИЕ

Кредитирането

Прогнозата на UniCredit е, че през следващите години кредитирането в ЦИЕ ще продължи да се увеличава в унисон с икономическото развитие. Основно влияние за него ще продължат да оказват инвестициите, докато потреблението ще остане на заден план. Това е предопределено от нуждата от модернизиране на инфраструктурата, смятат от банката.

Така регионът ще остане зависим от банковото финансиране. Усилията на сектора обаче трябва да се насочат към финансиране на малките и средни предприятия, търговското кредитиране и потребителските кредити.

„Въпреки кризата в Европа потенциалът в Централна и Източна Европа е огромен. Подобряването на икономиката ще се движи от необходимостта от подобряване на регионалната инфраструктура и институционалната среда“, заяви Джани Папа, директор на UniCredit за ЦИЕ.

„След изтеглянето на преките чуждестранни инвестиции от ЦИЕ очакванията са за възстановяване и удвояване на инвестициите в региона до 2020 година“, допълни Папа.

Прогнозата на UniCredit е до 2020 година корпоративното кредитиране да изпревари като темп на нарастване потребителското. За периода 2013-2015 година в корпоративния сектор очакването е за 7,1 на сто увеличение срещу 3,1 на сто при потребителското. За 2016-2020 година е заложен ръст от съответно 9,6 и 7,9 на сто.

Интересна тенденция се очертава при жилищното кредитиране – след ръст от 6,2 на сто през 2013-2015 година, като се очаква 9,3% увеличение през последващите пет години.

Друг интересен момент от анализа на UniCredit са данните за проникването на дълговото финансиране в корпоративния сектор. По отношение на кредитите към бизнеса България се нарежда сред лидерите в ЦИЕ със съотношение корпоративни кредити към БВП от 45 на сто. По-голямо проникване в региона има единствено в Словения – 54 на сто.
За сравнение, в Хърватия, Турция, Босна и Херцеговина, Сърбия и Латвия съотношението е между 30 и 40%, а в Полша – 16 на сто.

При облигациите обаче нещата са по-различни, като данните на UniCredit показват, че облигационните емисии на българските компании се равняват на 0,6% от брутния вътрешен продукт. В Словения и Унгария този процент е малко под 2, в Чехия – 7,8%, а в Хърватия и Словакия – съответно 9,2 и 9,8 на сто.

Парите на Европа

Кредитирането на малкия и среден бизнес е от ключово значение за региона на ЦИЕ, а основен двигател в тази насока са средствата, които идват от европейските финансиращи институции и програми.

„С оглед голямата важност на малките и средни предприятия за икономиките в ЦИЕ, те трябва да са една от основните насоки за финансиране от банките. Субсидираното финансиране от Европейския съюз и принципът на кофинансиране се оказаха много ефективни за предоставянето на достатъчно ликвидност на малките и средни предприятия, които са и един от най-рисковите сегменти“, коментира Аурелио Макарио, директор „Стратегическо планиране“ в UniCredit.

Той посочи, че за периода 2007-2013 година от структурните фондове на ЕС към ЦИЕ са насочени 180 млрд. евро, а още толкова се очакват и за 2014-2020 година.

С оглед факта, че  ЕС обикновено финансира 50-85% от стойността на проектите, търговските банки играят ключова роля за осигуряването на останалите средства, обнясни Макарио.