Финансово-политическият апел на Драги към еврозоната крие опасност

Две загубени години в Италия и Франция

По онова време новоизбраният френски президент Франсоа Оланд току-що обяви, че ще приложи изискваното от лявото крило на неговата партия, но много критикувано обещание за по-високи данъци и по-ниска възраст за пенсиониране. В резултат на този курс Оланд намали доверието към Париж, унищожи възхода на икономиката и подкара безработицата към рекордното ниво от 10,3% през юли.

През януари тази година Оланд призна грешката си и отново насочи вниманието към политиката на реформи. Но едва през последната седмица той успя да завърши своя обрат, като прогони противниците на реформите от кабинета. Така той проспа цели две години.

В Италия се случи същото, пише WSJ. През юли 2012 г. тогавашният министър-председател Марио Монти след шестмесечни болезнени преговори успя да се договори с парламента за една разводнена реформа на пазара на труда. Но трудната битка му струваше политически капитал. Неговото правителство наистина остана още девет месеца на власт, но Монти вече не се опита да наложи по-нататъшни важни реформи.

Неговият наследник Енрико Лета се опита в продължение на девет месеца напразно да започне избирателна реформа, докато италианската икономика изпадна в застой. През тази година той бе заменен от Матео Ренци, който също пет месеца след встъпването си в длъжност все още опитва да наложи политически реформи.

Наскоро Ренци обяви голям пакет от икономически реформи. Но цената на двете загубени години и в Италия сега е огромна.

Резултатът е, че еврозоната днес не е в по-добра позиция, отколкото преди две години, за да се смекчи един евентуален голям шок. А точно сега такъв шок заплашва зоната заради геополитическите напрежения по източната и южната граници. Съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт е по-високо, отколкото преди две години, равнището на безработицата в еврозоната е в застой в сравнение с миналата година и е налице реален риск от дефлация.

Липсата на растеж в Германия, Франция и Италия - трите най-големи икономики в паричния съюз – пречи на растежа на цялата еврозона. И няма големи признаци на подобрение в реформиращите се страни като Испания, Португалия и Ирландия.