Ще се завърне ли икономическият оптимизъм на Стария континент?

Къде e желаното силно икономическо възстановяване в еврозоната, което оставаше скрито зад ъгъла в последните няколко години? Според икономическите прогнози, представени по-рано тази седмица от Европейската комисия (ЕК), отговорът не изглежда особено благоприятен.

Потвърждението на все по-отдалечаващото се възстановяване идва с рязкото влошаване на растежа и инфлационните очаквания за тази и следващата година. Лекият подем, за който бе загатнато през пролетта, вече е в историята, пише The Wall Street Journal.

Новината се оказа особено неприятна и поради момента, в който дойде – точно когато Комисията бе поета от Жан-Клод Юнкер, който встъпи в длъжност тази седмица.

"Рискуваме това да бъде дълго и мъчително", каза Мишел Сапен, министър на финансите на Франция, преди среща с колегите си от еврозоната в четвъртък.

В изследването си ЕК изтъкна още, че периодът на слаб растеж вече се намира в своята седма година. "Много от факторите за слабото възстановяване... се очаква да намалеят постепенно, но се очаква продължение на продължителния слаб растеж в рамките на прогнозния хоризонт", отбеляза Комисията.

Въпреки проблемната ситуация Сапен отбеляза, че "ние разбираме добре ситуацията. Поставили сме добра диагноза".

В действителност обаче не е сигурно, че налице е споделена диагноза за това, което се случва в блока. Европейските страни като че ли продължават да не намират единно разбирателство относно приоритетите си.

Дошлият от Париж коментар, подкрепен от италианското правителство, подчертава липсата на търсене в Европа. Според тази гледна точка могат да бъдат реализирани разнообразни реформи във връзка с предлагането, но те няма да имат никакъв успех, ако икономиката продължава да страда от хронична липса на търсене. Увеличаването на търсенето изисква даване на повече свобода на действие на правителствата, когато е възможно, да заемат евтини средства.

Германия, доминиращата икономика в еврозоната, има коренно противоположни идеи. Берлин твърди, че решението се корени в засилването на конкурентоспособността чрез осъществяване на допълнителни реформи на трудовите и продуктовите пазари. Германските власти считат, че вземането на повече заеми не е начинът за решаване на дълговата криза.

Холандският министър на финансите Йерун Диселблум, който обикновено подкрепя Германия, заяви в четвъртък, че политиците винаги искат да минат по "лесните маршрути" на паричната политика и публичните разходи, отколкото по пътя на необходимите реформи. Въпреки това той изтъкна, че съществува известна възможност Германия да засили малко публичните си разходи, като по този начин стимулира и останалата част от континента. "И аз се надявам, че те ще го използват", каза Диселблум.

Проблемът в случая е, че Германия вече се ангажира да балансира бюджета си през следващата година. Министърът на финансите Волфганг Шойбле направи намек, че Берлин е отворен за разширяване на публичните инвестиции с около 10 млрд. евро, но в периода 2016-2018 г.

Явно е, че Германия върви по своя път.

Как може да реагира обаче Брюксел? Юнкер е от хората, които винаги разполагат с план: да се стимулира инвестирането в инфраструктура с около 300 млрд. евро и евентуално да се ускорят инвестициите в малките и средни предприятия в продължение на три или повече години. Детайлите по програмата, която ще бъде обявена през декември, все още трябва да бъдат конкретно формулирани. Но в този момент изглежда, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще бъде основната институция, която ще трябва да даде тласък на идеите.

Сегашното състояние на капиталовите пазари позволява на ЕИБ да заеме дългосрочно финансиране при ниски лихви. Въпросът е дали могат да бъдат обособени достатъчен брой качествени проекти, които да успеят наистина да дадат желания тласък.

Като се има предвид минималното въздействие на предишните подобни стимули, които Брюксел реализира, планът на Юнкер съвсем резонно е изправен пред вълна от скептицизъм.

Всичко това поставя по-голяма отговорност за възстановяването на раменете на Европейската централна банка. Нейният президент Марио Драги увери финансовите пазари в четвъртък, че банката ще инжектира средства в икономиката на еврозоната и ще разшири баланса си до нивата от началото на 2012 г.

Централната банка може да помогне по този начин на икономиката да избегне най-лошото. Въпреки това изглежда малко вероятно "лесните пари" да върнат дългосрочния растеж – голямата цел на Европа. Нищо чудно, че икономическият оптимизъм в Брюксел е оскъден тези дни.