FTSE 100 падна до 15-седмичен минимум

Прибързани се оказаха надеждите за обрат на европейските фондови пазари. Крехкото възстановяване бе унищожено в четвъртък от централните банки. Мълчаливото бездействие на Фед и Японската централна банка по отношение на паричната политика и новите притеснения за глобалната икономика стопиха временно натрупаните печалби на борсите на Стария континент. В допълнение към това отново се увеличават опасенията по отношение на планирания референдум за членството на Великобритания в Европейския съюз, а именно – евентуалното отпадане на Великобритания от ЕС, предава CNBC.

Лондонският FTSE 100 изгуби 0,27 на сто до 5950,48 пункта до 15-седмичен минимум, теглен надолу от банковите котировки, които се възприемат като най-изложени на риск от евентуален Brexit. Акциите на миннодобивните компании също поевтиняха след спада на цените на петрола на фона на безпокойствата за световния растеж, смята Джаспър Лаулър, анализатор от CMC Markets.

В Париж САС 40 се сви с 0,45 на сто до 4153,01 пункта при търговски обмен от 3,4 милиарда евро. Днешната сесия премина под знака на решенията на централните банки и трескавата търговия преди референдума за бъдещето на Великобритания в ЕС.

Общоевропейските индекси FTSEurofirst 300 и STOXX 600 се свиха с по над 1,2%, като така изтриха печалбите от предишната сесия и се върнаха на нивата от февруари.

Dax приключи волатилната търговия в крайна сметка със сравнително малък спад. Той се понижи с 0,59% до 9550,47 пункта, след като в късния следобед отчиташе спад от 1,8%. Подкрепа дойде главно от еврото. Единната валута се върна в низходящата пързалка до 1,11 долара за евро и струваше последно 1,1141 долара. По-слабото евро подкрепя експортно ориентираните коммпании, тъй като те могат да продават своите стоки извън еврозоната по-лесно.

„И през следващите дни пазарите ще останат като сеизмограф за опасенията от Brexit“, поясни борсовият специалист Даниел Сауренц от Feingold Research. Ако в крайна сметка не се стигне до излизане от ЕС, то колебанията на пазарите ще спаднат чувствително и индексите ще се възстановят, смята той. „Дотогава трябва да треперим, а по-смелите да посягат и да купуват“.

От средата на миналата седмица преди всичко опасенията за бъдещето на Великобритания доведоха до спад на германския Dax със 7,5 на сто. Възстановяването от сряда донесе ръст от 1 на сто.

В четвъртък MDax се сви с 1,05 на сто до 19 468,39 пункта. Технологичният индекс TecDax загуби 1,46 на сто до 1559,45 пункта.

В цяла Европа и в САЩ днес се наблюдават такива движения. Водещият за еврозоната индекс EuroStoxx 50 приключи с понижение от 0,39 на сто до 2819,30 пункта.

Главният изпълнителен директор на германския автомобилен концерн Volkswagen Матиас Мюлер не успя да впечатли инвеститорите с новата стратегия на компанията. Книжата на VW разшириха спадовете си до 2,2 на сто.

Един от малкото печеливши компоненти на Dax е Thyssenkrupp, чиито акции поскъпнаха с 0,7 на сто. Причината – препоръка за закупуване от страна на Bank of America/Merrill Lynch, последвано от редица инвеститори. На върха на индекса се озоваха книжата на ProSiebenSat.1 с ръст от 1 на сто. Минимално повишение регистрираха книжата на  Vonovia, Adidas и Henkel. 

Производителят на спортно облекло предвижда, че ще продаде маратонки, тениски, топки и друго оборудване за футбол на стойност 2,5 млрд. евро. Това надминава приходите за 2,2 млрд. евро от миналата година и 2,1 млрд. евро през 2014 г., когато германският отбор, който Adidas спонсорира, спечели световната купа.

Книжата на швейцарските банки UBS и Credit Suisse поевтиняха с по над 2%, след като Швейцарската национална банка заяви, че тези две финансови институции вероятно ще трябва да намерят допълнителен капитал в размер на 10 млрд. швейцарски франка, за да отговорят на новите изисквания за задлъжнялостта. 

По-рано през деня Японската централна банка обяви, че оставя лихвените си проценти без промяна. Решението до голяма степен беше очаквано, но въпреки това йената поскъпна с около 2%. Повишението беше ограничено до малко под 2 на сто на ниво около 104 йени за долар. По-рано валутата достигна най-високите си нива от есента на 2014 г. - 103,58 йени за долар.

Според редица експерти пазарна реакция показва, че инвеститорите се съмняват в това, доколко банката в Токио наистина е решена да се справи с проблемите пред икономиката като слабата инфлация и скъпата валута.

Очаквано, нямаше промяна и в паричната политика на централните банки в Швейцария и Великобритания. 

Повече за решението на ФЕДи последиците от него вижте в материала на Bloomberg TV Bulgaria.