Половината от тръбите за "Северен поток" 2 вече са готови

Въпреки че плановете за строителството на разширението на "Северен поток" нямат зелена светлина от Брюксел, Русия напредва с изпълнението на проекта. Ръководителят на компанията Nord Stream 2 Сергей Сердюков коментира пред журналисти, че половината от тръбите за новия газопровод вече са произведени, пише РИА Новости.

Мениджърът споделя още, че строителството ще започне едновременно от двете страни на трасето в Русия и в Германия. Това е напълно възможно технически, защото плановете за разширяване на сегашния проект са да бъдат построени още две тръби. Строителството на едната ще започне от руския бряг към Германия, а на другата - от Германия към Русия и по този начин работата ще бъде ускорена, обясняват от компанията.

На този етап обаче няма яснота дали самият проект ще бъде допуснат от европейските власти. В Европейската комисия нагласите са, че Европа няма нужда от новия газопровод, който засилва зависимостта на общността от руския природен газ.

В ЕК очакват мандат от страните членки, за да започнат преговори с руската страна относно новото съоръжение. Комисарят по въпросите на Енергийния съюз Марош Шефчович вече си осигури подкрепата на 13 държави, които ще дадат мандат за преговорите.

Междувременно проектната компания съобщи на своя сайт и за началото на публични обсъждания в Дания, организирани от Агенцията по енергетика в страната. Те са част от процедурата за издаване на екологично разрешително за проекта. Датските власти ще анализират въздействието върху околната среда по трасето на газопровода.

В Русия едва ли очакват проблеми в тази насока - новите две тръби повтарят трасето на съществуващия "Северен поток", който в момента функционира с всички необходими европейски разрешителни. Искането за разширението беше внесено в датската енергийна агенция през април 2017 година.

Малко по-късно правителството внесе в парламента законопроект, който все пак може да спъне "Северен поток" 2. Текстовете предвиждат при оценка на нова инфраструктура да бъде вземано предвид и влиянието върху политиката на сигурността и външните отношения, а не само въздействието върху околната среда.