ЕС няма готовност за изграждането на терминали за втечнен газ от САЩ

Сегашните фондове на Европейския съюз (ЕС) за нови прокети не могат да отговорят на очакванията на американския президент Доналд Тръмп за финансиране на между 9 и 11 терминала за втечнен природен газ (LNG) за постигане на масовото навлизане на американския газ в Европа, съобщава Euracitv.

По време на пресконференция в Белия дом с италианския министър-председател Джузепе Конте в понеделник Тръмп заяви, че част от разговорите между САЩ и ЕС са били насочени към увеличаване на доставките на природен газ от САЩ на европейските пазари, където в момента доминират руските доставки.

„Вече разговаряме с ЕС за изграждане на между 9 и 11 терминала, за които европейските страни ще платят, така че да може да доставим нашите втечнен природен газ до различни точки от континента“, заяви Тръмп. 

Коментарите следват разговорите между председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер и американския президент от миналата седмица, когато Тръмп каза, че ЕС ще закупи „големи количества“ от американския втечнен газ. Той беше подкрепен от думите на Юнкер, който потвърди плана за изграждане на редица терминали.

В отговор на последните изявления на Доналд Тръмп от ЕК заявиха пред Ройтерс, че двустранните разговори са помогнали за заделянето на 325 млн. долара от фондовете на ЕС за изграждането на газови терминали в Хърватия, Гърция и Кипър.

Но проектите, които кандидатстват за европейско финансиране, предшестват администрацията на Тръмп, а и повечето от тях са разработени от частни компании, върху които политиците имат ограничено влияние.

Нещо повече - три четвърти от капацитета на съществуващите терминали за втечнен газ в Европа остава неизползван, а плановете за новите терминали са обединени в пазарни ниши като Хърватия, Гърция и Кипър.

ЕС подкрепя общо 14 инфраструктурни проекта, свързани с доставките на втечнен газ. Те биха могли да увеличат вносния капацитет с 15 млрд. кубични метра до 2021 г. Общият капацитет на континента се равнява на 210 млрд. куб. м.

Не всички проекти обаче са свързани с изграждането на приемни терминали - някои от тях са насочени към изграждане на тръбопроводи, които ще свързват отделните портове с клиентите.

Европа има малка нужда от американски газ, тъй като в момента руските доставки се повишават с рекордни темпове.

„През 2017 г. средното равнище на използване на тези терминали е било 26%, оставяйки достатъчно място за по-голям внос от САЩ при наличие на конкурентни цени“, смята ЕК.

И все пак конкурентното ценообразуване е най-големият проблем пред доставките на американски газ в Европа. Най-доходоносните пазари за САЩ в това отношение са Южна и Централна Америка, Индия и Далечният изток, като Европа е близо до дъното в списъка, предвид относително ниските цени и големите доставки от Русия и Норвегия.

Това може да се промени драстично, ако американското производство се повиши през следващите няколко години и когато местното производство от Северно море и Норвегия се свие. Тогава втечненият газ от САЩ може да запълни празното пространство с допълнителни доставки.

Повечето анализатори смятат, че Русия може да подкопае американските доставки, но на практика избягва да „наводни“ европейския пазар като продава газ под пазарните цени, а вместо това избира по-добрата възвръщаемост.

Има и ограничения срещу повишаването на руските доставки на газ за Европа.

Вярно е, че държавният руски гигант „Газпром“ има резервен капацитет за доставка през Украйна и Беларус, с който да увеличи бъдещия износ на газ, но плановете за изграждане на нови газови пътища през Европа като „Северен поток" 2 срещат политическата опозиция, която може да ограничи дългосрочния им растеж.

По време на срещата на върха на НАТО през юли Доналд Тръмп заяви, че Германия е „пленник“ на Русия заради подкрепата си за разширяване на коридора за внос на руски газ през Балтийско море.

"Газпром“ може и доброволно да ограничи своя дял на европейските пазари за газ под 40%, за да избегне привличането на вниманието на регулаторите, смята Тиъри Брос, старши научен сътрудник към Института за енергийни изследвания в Оксфорд.