Руската власт - с отслабен имунитет

Опростяването и формализирането на изборния процес в Русия през последните години сведоха цялата политическа борба до повторения на една и съща схема: на избирателите бе предлаган управленски кадър, спуснат от Путин, и неколцина подставени кандидати, кой от кого по-никакъв, пише в свой анализ Фьодор Крашенинников от "Дойче веле"*, цитиран от БТА. По подразбиране се очакваше гражданите да направят отговорен избор, като шкартират пасивните, невзрачни и неизвестни за тях кандидати в полза на макар и лошия, но все пак управленски кадър с един-единствен коз - президентската подкрепа. 

Внезапно обаче се разбра следното: путинските протежета, изгубили всякакъв навик да комуникират с населението, са толкова негодни, че избирателите с охота гласуват напук на тях за кой да е проявил малко активност кандидат - особено във втория тур. Не си правете изобщо илюзии за качествата на победителите: колкото до Владимир Сипягин във Владимирска област, става дума за съвсем случаен човек, а пък Сергей Фургал, избран в Хабаровски край, е персона със специфично реноме на "бизнес бос".

Това прави пораженията още по-унизителни за властта: също както човек с отслабен имунитет може да си отиде и от най-лека инфекция, така и путинските губернатори, държани в стерилни условия, се показват беззащитни пред хора, които в работеща демокрация не биха могли да претендират за нищо. Тогава впрочем щяха да са невъзможни и такива губернатори като Светлана Орлова и Вячеслав Шпорт (кадри на властовата партия "Единна Русия" (ЕР), управлявали досега Владимирска област и Хабаровски край, б. пр.).

Кандидатите на ЕР - заложници на пенсионната реформа

Кандидатите на ЕР няма как да се борят що-годе ефикасно с предизборната демагогия на претендентите комунисти и либералдемократи - не само по липса на елементарни навици за съществуване в конкурентна среда, но и защото нямат явни идеологически разногласия със своите съперници.

Вдигането на възрастта за пенсия обърка картите окончателно и напълно. След като лично Путин го подкрепи, всички кандидати на ЕР се озоваха в капан: в най-добрия случай се налагаше да подминават неудобната тема с мълчание, а в най-лошия - публично да одобряват непопулярните решения. Комунистите и жириновците (хората на Владимир Жириновски, водача на Либерално-демократическата партия, б. пр.) се видяха с развързани ръце: дори без да споменават Путин, те използваха с пълна сила хорското негодувание.

За разлика от 90-те сегашните губернатори не можеха вече да вземат страха на избирателите със страшните комунисти, които искали да върнат Съветския съюз и опашките пред гастрономите. Днес съветската носталгия и православният сталинизъм - запазена марка на комунистическия лидер Зюганов, са символ-верую за всеки привърженик на Путин и ЕР. Още по-тъпо е да плашиш електората с Жириновски - всичко, което говори той, изцяло съвпада с политическия курс на Владимир Путин. При това положение твърде ценна би била личната харизма - но както можа да се убеди всеки заинтересован наблюдател, звездите на путинската регионална политика Тарасенко, Зимин (прокремълските кандидати в Приморски край и Република Хакасия, б. пр.), Шпорт и Орлова не разполагат с нищо подобно.

Размиването на границите между системните партии даде и друг изненадващ резултат: дори избирател, напълно лоялен лично към Путин, не вижда по принцип нищо нередно в протестния вот за системен опозиционер. Не заслужават глас само незнайните либерали, дето постоянно ги псуват по телевизията - понеже са агенти на Запада и готвят в Русия Майдан. Но какво лошо в това да гласуваш за либералдемократ - всеки знае, че той сто на сто е против Запада и Майдана, че и против вдигането на пенсионната възраст!