Италия не е новата Гърция, а новата Аржентина

Решението на италианското правителство да разбие границите на лимитите, договорени с Европейския съюз, е озадачаващо, но не и изненадващо.

Проблемът не е само в това, че сега Италия е управлявана от голяма коалиция от екстремисти – крайнодясната Лига на вътрешния министър Матео Салвини и антисистемното движение Пет звезди на министъра на икономическото развитие Луиджи Ди Майо.

Години наред италианските политици заявяват, че фискалните ограничения в страната се дължат на машинации отвън – несправедливи ограничения, наложени от Брюксел или Берлин, пише онлайн изданието Politico.

Крайнодесните твърдят, че финансовата буря, която отнесе премиера Силвио Берлускони през 2011 г., е била заговор.

Растящите разходи за обслужване на заемите на Италия, твърдят те, са били използвани като оръжие за свалянето на един от малкото политици, които се противопоставяха на Германия. В по-ново време бившият премиер Матео Ренци поиска и получи „гъвкавост“ за наложените от Брюксел бюджетни ограничения, като по този начин подкопа легитимността на фискалните правила.

Неговата лявоцентристка Демократическа партия обеща в предизборната си програма бюджетен дефицит от 2,9%, малко по-висок от дефицита от 2,4%, обявен от настоящото правителство миналия четвъртък.

Ренци определи преговорите за бюджетните ограничения като дипломатическа схватка с Европейската комисия. Тези ограничения се използват от популистите, които днес управляват страната.

Видян по този начин, по-големият дефицит е доказателство, че Италия презира европейските технократи независимо от последиците за финансите на страната в дългосрочен план.

Италианското правителство е съставено от странни другарчета. Основната грижа на Лига е да ограничи имигрантите. Движението „Пет звезди“ клони наляво, основното обещание в предизборната му кампания беше „граждански доход“ за най-бедните италианци. То отчасти изпълни обещанието си, като не се съобрази с ограниченията върху разходите на ЕС.

Засега двете партии изглаждат различията си, като се съгласяват да харчат по-свободно.

По времето на Ренци по-разхлабените публични финанси бяха смятани за необходим противовес на структурните реформи. Сега по-големите дефицити сами по себе си са нещо добро.

Последиците от това са ужасяващи за дългосрочната стабилност на икономиката.

Разходите на Италия за обслужване на кредитите почти се удвоиха, откакто правителството дойде на власт през пролетта. Това е сериозен проблем за страна, в която държавният дълг надхвърля 2,2 трлн. евро, или 132% от БВП. Той също така води до по-високи разходи по кредитите за домакинствата и бизнеса.

Това е особено тревожно за предприемаческата, производителна част от Италия – накратко за бастиона на Лига на север.
Може би защото нямат надеждна алтернатива сега, когато остаряващият Берлускони е маргинализиран, предприемачите от Северна Италия подкрепят Лига. Но истината е, че макар по-строгата имиграционна политика да е извадена от споразумението по тяхно настояване, те не получават почти нищо друго.

Тъкмо напротив, правителството предложи да намали гъвкавостта на трудовия пазар, да национализира отново системата от магистрали и да принуди собствениците на магазини да затварят обектите си в неделя.

Колко време бизнесът на север ще продължи да подкрепя правителството? Трудно е да се каже.

Причините за икономическата стагнация на Италия са известни от десетилетия. Не особено гъвкав трудов пазар, прекомерни разходи и данъци, свръхрегулация. Но нито едно правителство в последните 15 години не успя да постигне нещо друго освен несъществени реформи.

Възможно е представеният бюджет миналата седмица да отразява тайното приемане от италианската политическа и бизнес класа, че страната просто не може да се реформира – че превръщането на Италия в изпитваща затруднение икономика в латиноамерикански стил е неизбежно.

Хората обикновено надценяват непосредствените ползи от държавните разходи и подценяват какво може да струват те в дългосрочен план.

Този път проблемът може да е още по-сериозен. Правителството не просто предлага кратко дефицитно харчене, последвано от затягане на колана по-късно, което е нещо обичайно в Италия. Голямото дефицитно харчене не е извънредна мярка, а правителството възнамерява да го превърне в новото нормално.