ЕСМ: От влизането в банковия съюз печели както България, така и еврозоната

- От икономическа гледна точка тази година беше доста важна за Гърция, тъй като страната приключи своята трета и последна спасителна програма. Според ЕСМ това беше успешен процес. Но според мнозина анализатори все още има много работа за вършене. Каква е Вашата оценка за следспасителното развитие на Гърция?

- Гърция се намира в много по-добро състояние, отколкото преди осем години. Когато Гърция бе обхваната от кризата, налице бяха много проблеми. Държавната администрация беше слаба, икономиката беше в лошо състояние, имаше голям фискален и търговски дефицит. Страната трябваше да направи много политически трудни реформи. И най-впечатляващото е обемът от реформи, които те приеха. В момента налице е фискален излишък и излишък по текущата сметка, а страната успя да се върне на пазарите. Инвеститорите отново започнаха да ѝ вярват. Така че наблюдаваме положително развитие на нещата. Фактът, че Гърция успя да се справи с това така добре, е признак за устойчивостта на гръцкия народ. Но Гърция не трябва да става самодоволна. Важно е страната да продължи с реформите дори и сега, след като помощната програма завърши.

- Но налице все още са някои слабости. Кои са те?

- За мен най-големият риск винаги ще е самодоволството. Това може да доведе до отменяне на реформите. И макар да е вярно, че Гърция въведе огромно количество реформи, все още има много за правене, като подсилването на публичната администрация, правната система и продължаването с процеса по приватизация. Само ако Гърция остане непоколебима по отношение на прилагането на реформите,  може да убеди капиталовите пазари, че се справя. Засега успява. Затова и съм оптимистично настроен.

- Говорейки за слаби места, смятате ли, че Италия представлява реална опасност за стабилността на валутния съюз? Възможно ли е Рим да се обърне към ЕСМ за помощ?

- Откакто бе създаден спасителният фонд през 2010 г. ни задават въпроса дали ще трябва да предоставим помощ на Италия. И все пак това така и не се случи. Италия е много по-силна, отколкото мнозина смятат. Тя никога не изпита нужда от нашата подкрепа и страната успя да се справи с кризата добре. Настоящата дискусия около Италия е свързана с бюджета, който правителството внесе и по всичко изглежда, че не е в унисон с европейската рамка. Пазарите реагират на това. Но Италия е една от страните основателки на ЕС и е отдадена на Европа. Не виждам Италия като потенциален клиент на ЕСМ.

- Кои са другите краткосрочни рискове, пред които е изправена еврозоната?

В момента виждам четири риска. Първият е рискът, който носи цикличността. Икономиката се разраства над потенциала си вече няколко години и неизбежно ще има забавяне. Важно е да се подготвим за отслабването на икономическия растеж. Страни като Холандия и Германия се намират в състояние на пълна заетост и не могат да растат много по-бързо.

Вторият риск е самодоволството. Когато икономиката се развива реформите могат да бъдат спрени или забавени. Но е по-добре да поправим покрива, докато грее слънце.

Третият риск се състои в това, че капиталовите пазари са изложени на кибератаки, заради рязкото развитие на дигитализацията. Някои институции и компании са много напреднали по отношение на справянето с тези рискове, но други наистина изостават. Ако нещо се обърка, това може да има значителен ефект върху финансовата стабилност. Трябва наистина да обърнем внимание на този проблем.

Последния риск е свързан с търговските войни. Те могат да имат огромно отражение върху световната икономика и със сигурност също и върху еврозоната.

- Възможно ли е икономическите проблеми на страни като Турция и Аржентина да окажат някакво влияние върху еврозоната?

- Турция е голям съсед на Европа. В момента преките ефекти са ограничени. Но, разбира се, е важно нашите съседи да са стабилни. Така че ще е добре, ако нещата в Турция отново влязат в релси.