А кой ще спаси гръцките банки

Всеки гледа към Италия и спора за дълга с Брюксел. Гръцката криза вече изглежда далеч. Но всеки, който си мисли, че гърците са спасени окончателно, горчиво греши. Почти незабелязано и през задната врата през последните седмици нахлу една нова криза на доверие. Тя вече остави своя белег на пазарите на акции и облигации, пише в свой анализ германската икономическа медия N-TV.

Инвеститорите се разделиха със сериозно количество гръцки банкови ценни книжа от акаунтите си. От средата на септември акциите от сектора загубиха 18%. Книжата на лидера Piraeus Bank се представиха най-зле. Те се сринаха с 40%. От гледна точка на последните пет години гръцките банкови акции са тотална загуба.

Пазарите чакат търпеливо знак, че Атина контролира ситуацията. Доходността по гръцките държавни облигации мина за кратко границата от над пет процента. Но правителството не успява да намери решение. Местните финансови институции са затрупани от лоши кредити на стойност 88 млрд. евро. Загрижени, че те няма да могат да се справят сами и вероятно ще имат нужда от нов капитал, инвеститорите започнаха да ги избягват. Подобно на това, което се случва в кризисните страни Италия и Турция.

Междувременно Атина предимно се опитва да смекчи последиците, като пробва да обвини спекулантите и кризата в Италия. „Не говорим за рухване на банките, това не е правилно", каза в парламента в Атина финансовият министър Евклидис Цакалотос. Но бюджетният спор в Италия или нарастващата доходност по италианските облигации не могат да скрият факта, че самите институции на Гърция са в беда.

След настояването на Атина, че може да се справи сама, министър-председателят Алексис Ципрас обяви спасителен пакет за местния банков сектор само два месеца, след като страната напусна европейската програма. Подробности обаче все още няма.

Вероятно защото този път Гърция е сама със своите проблеми. На три пъти четирите най-големи банки в страната бяха рекапитализирани. Първоначални статии и медийни материали, че Европейският спасителен механизъм (фондът ESM) и гръцката банкова асоциация разработват заедно план за помощ за гръцките финансови институции, бяха отречени от фонда. „Но следим внимателно последните развития в гръцкия финансов сектор“, се казва в изявление. „Това е едно от задълженията на ESM като най-големият кредитор на Гърция".

Възможна опция за спасяване би била да се прехвърлят лошите заеми за милиарди евро в дружество със специална цел, т.нар. лоша банка. Това би облекчило балансите на финансовите институции. Финансирането им обаче е проблематично. Дискутира се възможността за продажба на лошите облигации на инвеститори. Но това трябва да бъде гарантирано от държавата, за да се изгради доверие.

И това има два капана. Първо, данъкоплатците ще трябва да се намесят в случай на нужда. Но правителствата на Европа обещаха след финансовата криза, че никога повече няма да се наложи данъкоплатци да спасяват банки в несъстоятелност. От друга страна, органите на ЕС в областта на конкуренцията ще трябва да проверят дали гаранциите не представляват незаконна държавна помощ.

Друга възможност е да се бръкне в касата на министъра на финансите. Там има резерв от 24 милиарда евро - останали пари от третия пакет от помощи, който бе предоставен от страните от еврозоната за финансов буфер по пътя към възстановяване на финансовата независимост. Атина все още не е похарчила тези пари.

Но дори и тук има уловка: парите могат да бъдат похарчени само след консултация с ESM. Дори ако даде зелена светлина, това не би било решение. Атина се нуждае от резервите като обезпечение за връщането си на капиталовия пазар, тъй като кредитният рейтинг на страната е оценен на „боклук“.

Така изглежда, че Атина е в задънена улица. Въпреки че Гърция на косъм избегна фалита, дисбалансът на банките очевидно е бил подценен. И тъй като са „болни“, те не дават заеми. Крехката икономика, която расте само с два процента, заплашва да пресуши източниците на финансиране. Когато Гърция напусна третата програма за помощ, европейските политици описаха страната като „нормална“. Е, сега вече е ясно, че това не е точно така. 

Междувременно банковата криза заплашва най-важната цел на Атина след напускането на програмата: достъпа до капиталовия пазар. Пазарните наблюдатели очакваха излизане на пазарите през септември. Сега обаче това завръщане се отлага. Експерти смятат, че за десетгодишните облигации ще се изискват 4%, което е скъпо и може би не е необходимо в този момент, защото все още има буфер от спасителния пакет.

Сега на ход е правителството. Или ще спаси банките и ще отложи жадуваната емисия на десетгодишни облигации, или няма да спаси банките. И в двата случая е ясно едно нещо – гръцката банкова криза показва колко лесно и бързо може да се възпламени нова еврокриза.