Играта на изчакване тормози и британските лейбъристи

Разделения

Оспорваното гласуване във Великобритания през 2016 г. за напускане на ЕС разкъса голяма част от страната, настройвайки семейства и приятели едни срещу други. Същото се отнася за парламента, което размива традиционното разделение във Великобритания между правителство и опозиционни партии.

Мей беше принудена да отложи гласуване по нейната сделка за напускане на ЕС за седмицата, започваща на 14 януари, след като разбра, че няма достатъчна подкрепа, за да постигне одобряването й в парламента. Тя се надява, че нови "гаранции" от ЕС ще убедят депутатите.

Докато сред консерваторите бушуваше гражданската война заради Brexit, в редиците на лейбъристите цареше крехко примирие, но след като до развода на Великобритания с ЕС вече остават само 100 дни, то може би идва към своя край.

Лейбъристите искат постоянен митнически съюз с ЕС и близки отношения с доходоносния единен пазар на общността. Тази политика се окачествява като "конструктивна неопределеност" от някои критици, които поставят под въпрос дали лейбъристите могат да договорят по-добра сделка.

Корбин - социалист, който не е особено въодушевен от ЕС, е доволен да следва тази политика, при положение че се уважава гласуването за напускане на общността.

Той обаче е подложен на все по-голям натиск да подкрепи втори референдум, за да се разреши безизходицата в парламента, дори от някои от неговия екип - нещо, което той няма желание да подкрепи, страхувайки се, че то ще отблъсне лейбъристките привърженици, които искаха Brexit.

Екипът на Корбин просто казва, че т.нар. народно гласуване е възможност, "ако другите са изчерпани".

Главната цел на лейбъристите е да спечелят предсрочни избори, за да могат да предоговорят сделката за развода, но предизвикването на предсрочни избори изисква мнозинство в Камарата на общините, каквото лейбъристите нямат.

Северноирландската Демократична юнионистка партия казва, че ще продължи да поддържа консерваторите на Мей, които са в малцинство, освен ако сделката на министър-председателката за Brexit не бъде одобрена в сегашния си вид.

Тя настоява, че нейната сделка е единствената, която ЕС ще приеме.

Политическите решения все повече отстъпват място на парламентарни сметки, при което всички страни се опитват да отгатнат кой път биха могли да изберат депутатите, не само за Brexit, но и за всякакво гласуване за сваляне на правителството.

С изтичането на времето обаче възможностите намаляват, а някои анализатори казват, че се увеличава вероятността за удължаване на срока на уведомлението съгласно член 50 за напускане на ЕС.

/БТА/