Устойчив банков съюз в еврозоната? Не и преди нова криза

Макар и такава държавна помощ е разрешена от еврокомисаря по конкуренцията, тя предизвика безпокойство от двойния стандарт при изпълнението на правилата и използването на вратички, за да се избегне засягането на политически влиятелни акционери и да се накарат притежатели на облигации с преимуществени права да поемат загубите.

Друг аспект на протекционизъм в банковия сектор е усилието да се предпазят националните първенци, а не да се позволи на пазарните сили да имат преимущество. Берлин отказва да коментира непрекъснатите информации в медиите, че се опитва да уреди брак по неволя между два германски гиганта - Deutsche Bank и Commerzbank, в която притежава 15% .

Такова мегасливане може да създаде банка, която е "прекалено голяма", за да фалира, увеличавайки риска за данъкоплатците. В същото време Берлин е първостепенен нарушител в ограничаването на свободата на трансграничните чуждестранни банки, които имат подразделения в Германия.

С вързани ръце

Банкерите, които говориха на финансовата среща на върха, организирана от POLITICO в Париж миналия месец, бяха изключително критични по въпроса за пречките, с които се сблъскат при правенето на бизнес. Те намекнаха, че националните регулатори връзват ръцете на техните транснационални банкови групи, като им пречат да прехвърлят капитал и ликвидност през границите в рамките на европейския пазар.

Има конфликт между ЕС и националното равнище, каза Филип Ейм, заместник главен изпълнителен директор на Societe Generale, третата по големина френска банка по активи. "Не е възможно да почувстваме ползите от тази консолидация, ако възприемаме потоците между всяка част от банковия съюз като външни потоци."

Жан-Пиер Мюстие, главен изпълнителен директор на италианската UniCredit, която притежава банки в Германия, Австрия, Румъния и България, каза, че правомощията на Единния надзорен механизъм и Единния оздравителен механизъм на ЕЦБ трябва да бъдат разширени, така че едни и същи разпоредби да важат еднакво за всички.

Европа се нуждае от по-големи банки за финансирането на малки и средни предприятия, каза той. "Нужно е да гарантираме, че банковият сектор е възприеман като един сектор. Финансовият отчет в Германия и Италия трябва да означават едно и също нещо," допълни той.

Не всички новини са лоши. Единният надзорен орган на ЕЦБ за големите системообразуващи банки помогна да се повишат стандартите и прозрачността в еврозоната, засилвайки доверието на пазара в банковата система, а евродепутатите съвсем неотдавна одобриха нови правила за третирането на просрочените кредити.

Някои линии от графиката обаче сочат в грешната посока. Италианско правителство отправи предизвикателство към бюджетните правила на ЕС, а това даде основание на т.н. Ханзейски съюз, съставен от малки държави, привърженички на консервативните бюджетни правила, да оказват съпротива на идеята за общ бюджет, фискална подкрепа или гарантиране на депозитите за валутния съюз.

Северните страни, включително и Германия, продължават да поставят условия, преди да се съгласят да споделят някои по-големи рискове. Първо беше банките да се освободят от наследството от лоши кредити. След това настояха банките да намалят притежаваните облигации на държавите си или да поемат покритие по рисковете от тези книжа. Сега добавиха, че европейските закони за несъстоятелност първо трябва да бъдат хармонизирани.

Лидерите на ЕС поеха ангажимент през 2012 г. да прекъснат "порочния кръг" между банките и държавите. Йорг Кукис, държавен секретар към германското финансово министерство, подчерта на срещата, организирана от POLITICO, че ЕС е направил много съществен напредък в прекъсването на връзката "между оздравяването на банките и парите на данъкоплатците", тъй като сега всяка банка има по-големи буфери от наличен капитал, които могат да бъдат използвани, преди да се посегне към държавни средства.

Има обаче много още да се свърши. Колкото е важно общоевропейското гарантиране на депозитите и фискалната предпазна мрежа за оздравяването на банките, толкова важно е и прехвърлянето на целия банков надзор на европейско равнище и подрязването на крилата на националните регулатори.

Докато това не стане, ЕС няма да има истински устойчив на бури банков съюз. За съжаление, изглежда ще трябва още една финансова криза, преди да бъде постигната тази цел.

/БТА/