Сигурността на доставките на природен газ в Европа е далеч от политическия дневен ред

Сигурността на европейските доставки на природен газ остава далеч от политическия дневен ред. Новите газопроводи и проекти за втечнен природен газ (LNG) се нуждаят от внимание, особено в контекста на нарастващата нужда на Европейския съюз (ЕС) от вноса на енергийния ресурс – от една страна намалява собствения добив, докато, от друга, през 2025 г. изтичат редица договори, осигуряващи вноса на около 100 млрд. куб.м газ.

Съществува известна заплаха в краткосрочен план и поради факта, че редица страни приеха плана за постепенно прекратяване на дейността на въглищните и ядрените електроцентрали, смята Петер Заниевски от Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Според енергийния експерт ЕС трябва да търси допълнителен внос до 2025 г., за да покрие до една трета от очакваното потребление.

В момента Русия изпраща рекордни количества към Европа, докато степента на използване на LNG остава сравнително ниска. Ограниченията за европейския производствен капацитет и инфраструктурата за внос могат да допринесат за несигурността на пазара през следващите години, особено ако Азия продължи да абсорбира нарастващите доставки на втечнен природен газ.

В дългосрочен план последната световна енергийна прогноза сочи, че Русия е в добра позиция да остане основният източник на газ в Европа.

Очаква се вносът на втечнен природен газ да нараства, тъй като новите доставчици, особено САЩ, увеличават своето присъствие на международните пазари и повече европейски страни изграждат съоръжения за регазификация на LNG.

Въпреки това, за Русия все още се очаква да покрива около една трета от нуждите на ЕС при доставките на природен газ до 2040 г.

Но зависимостта от вноса е само една част от уравнението за сигурност на газовите доставки за Европа.

По-малко внимание се обръща на три въпроса, които в дългосрочен план могат да окажат още по-голямо въздействие върху тази сигурност: Колко лесно може да „тече“ природният газ в ЕС?; Как моделите на търсенето могат да се променят в бъдеще?; Каква роля може да играе газовата инфраструктура в декарбонизиращата се европейска енергийна система?

Дали природният газ може да се движи лесно в рамките на ЕС е основен акцент в стратегията на блока.

Анализът на МАЕ показва, че вътрешният пазар вече функционира достатъчно добре - около 75% от газа в Европейския съюз се консумира в рамките на конкурентен ликвиден пазар, в който този ресурс може да бъде гъвкаво пренасочен през границите към райони, в които се наблюдава повишаване на търсенето или недостиг в доставките.

Двупосочният капацитет е от ключово значение в това отношение.

Въпреки това има няколко области, в които пазарите и физическите взаимовръзки се нуждаят от по-нататъшно развитие. Например, около 80 млрд. куб.м или 40% от капацитета на ЕС за регазификация на втечнен природен газ не могат да бъдат достигнати от съседни държави, а някои страни в Централна и Югоизточна Европа все още имат ограничен достъп до алтернативни източници на доставки.

Като цяло прогнозите показват, че целенасоченото изпълнение на проектите на ЕС от общ интерес и пълното транспониране на директивите за вътрешния пазар на газ могат да премахнат оставащите пречки за завършването на напълно интегриран вътрешен пазар, като по този начин се повиши сигурността и разнообразието на доставките.

Тъй като капацитетът за внос на втечнен природен газ и проектите за тръбопроводи като Южния газов коридор увеличават възможностите за снабдяване на Европа, пазарът на газ в случай на „енергиен съюз“ може да увеличи устойчивостта си на недостиг.