Сигурността на доставките на природен газ в Европа е далеч от политическия дневен ред

В случай обаче, че разходите за трансгранична газова инфраструктура бъдат замразени и останалите договорни и регулаторни забавяния продължат, тогава горната граница на използване на капацитета ще се повиши заедно с растежа на европейския внос на газ: около половината от тръбопроводите за внос на ЕС ще се движат с максимален капацитет през 2040 г.

Пазарът на фючърси, суапови сделки и дигитални потоци в хъбовете може да премахне физическия елемент на търговията с газ, като същевременно позволи да се купуват и продават обеми многократно, преди да бъдат доставени на крайните потребители.

Заедно с по-прозрачни правила за достъп на трети страни до трансграничен капацитет, това може да изключи необходимостта от допълнителна физическа газова инфраструктура и след време да даде възможност за доставки на газ от отделни доставчици или маршрути. Следователно решенията за инвестиране в инфраструктура изискват внимателен анализ на разходите и ползите, особено поради факта, че дебатът при темпа за декарбонизация на Европа се засилва.

Вторият въпрос за дългосрочната европейска сигурност на доставките на газ е съставът на търсенето. Зимното потребление на газ в ЕС (октомври-март) е почти двойно по-голямо от това през лятото (април-септември). По-голямата част от това допълнително търсене е необходимо за отопление на сгради. Именно тук е основният определящ фактор за размера и използването на газовата инфраструктура.

В сценария за новите политики на МАЕ се очаква амбициозните цели за ефективност да се превърнат в елемент на модернизация от 2% от сградния фонд на ЕС всяка година, започвайки през 2021 г.

Заедно с някои електрификации на търсенето на топлинна енергия, това ще доведе до 25% спад в очакваното пиково месечно търсене на газ в сградите до 2040 г.

Наред с постепенното намаляване на индустриалното търсене, нетният ефект до 2040 г. е намаляването на месечното пиково търсене на газ с почти една трета.

В този вариант ще има значителни търговски последици - намаленото потребление на газ в сградите би довело до понижение при разходите за внос от почти 180 млрд. евро за целия ЕС за периода 2017—2040 г.

1

Нов набор от въпроси относно европейската газова инфраструктура

Дебатът за сигурността на доставките на природен газ в Европа може да се концентрира върху външните аспекти, главно върху източниците и разнообразието на доставките. Но фокусът може да бъде пренасочен и към вътрешните въпроси като ролята на газовата инфраструктура в декарбонизиращата европейска енергийна система и капацитета за доставка на газ.

Ключова дилема е, че в момента няма очевидна, рентабилна алтернатива за гарантиране, че домовете на европейските граждани ще продължат да бъдат отоплявани и снабдявани с електричество.

Количеството енергия, което газът доставя на европейската енергийна система през зимата, е около два пъти по-голямо от сегашното потребление на електроенергия. Освен това значението на тази функция и трудността да се поддържа тя се увеличават с напредването на декарбонизацията. Тъй като Европейският съюз предвижда пътища за постигане на неутралитет по отношение на въглеродните емисии в последната стратегия на Европейската комисия (ЕК) от 2050 г., възможностите за декарбонизиране на самото снабдяване с газ придобиват по-голяма тежест - особено с биометан и водород.

За да остане конкурентна, инфраструктурата за пренос на природен газ трябва да се развива, за да изпълнява допълнителни функции извън традиционната си роля за транспортиране на изкопаем газ.

Газовата инфраструктура на Европа е безспорен актив. Но както и много други енергийни инфраструктури, ще трябва да се адаптира към изискванията на устойчивото развитие.