Фалшиво разведряване се задава на турския икономически небосклон

Още много усилия ще трябва да положи Турция, дори и да излезе от първата си рецесия от близо десетилетие.

Палитра от икономически стимули влезе в сила преди местните избори в страната през март на фона на продължаващо отпускане на заеми от държавните банки, даващо тласък на индустриалното производство и продажбите на дребно. В същото време икономическото възстановяване в Европа през първото тримесечие – основната дестинация на турски износ, също даде лъч на надежда, съобщава Bloomberg.

Но ускореното обезценяване на лирата остава пречка пред икономиката, в която потребителските разходи представляват две трети от производството, заплашвайки да осакати търсенето и да затрудни допълнително турските компании, чийто дълг в чуждестранна валута възлиза на 315 млрд. долара.

В същото време инфлацията остава на нивото си от около 20%, спирайки централната банка от намаляване на лихвените проценти. Противоречивото повторно провеждане на кметските избори в Истанбул следващия месец също държи пазарите под напрежение заради критиките срещу отслабването на върховенството на закона и все по-авторитарното управление на президента Реджеп Ердоган.

„Проблемът е, че няма нормализиране на икономическите политики и несигурността по отношение на изборите забавя всякаква форма на дългосрочно възстановяване“, посочва Гийом Треска, стратег към Credit Agricole SA.

Въпреки това кредитната програма на страната дава своите плодове, поне в краткосрочен план. Данните, които трябва да излязат в петък, се очаква да покажат, че най-голямата икономика в Близкия изток е нараснала със сезонно коригираните 1,3% през първите три месеца на годината след две поредни тримесечия на свиване. Това става ясно от осреднената прогноза от десет предварителни проучвания. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Турция се е свил с 2,8% през миналото тримесечие спрямо година по-рано, показва друго проучване сред икономисти на Bloomberg.

„Икономиката може и да е спряла да се свива, но има риск да изпадне отново в рецесия“, посочва Зиад Дауд, главен икономист за Близкия изток на Bloomberg.

Въпреки възможността от нов икономически спад турското правителство продължава да държи на целта си за растеж от 2,3% за 2019 г., която е в противоречие с повечето прогнози на икономисти за продължаващо свиване. Goldman Sachs Group Inc. и Morgan Stanley преразгледаха в посока надолу своите прогнози за тази година, като сега прогнозите им са за спад на БВП от съответно 2,5% и 1,8%.

Сред рисковете за Турция остават и обтегнатите отношения със САЩ. Турският президент Реджеп Ердоган категорично отхвърли исканията на Вашингтон Турция да отложи покупката си на руските противоракетни системи С-400, които трябва да бъдат доставени това лято и в момента са основната „ябълка на раздора“ в двустранните отношения.