Над 90% от градовете в Европа търсят зелени решения на фона на климатичните промени

Доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) установява, че почти всички европейски градове се обръщат към зелени решения, за да контролират по-високите температури и други въздействия от изменението на климата, пише Euractiv.

В цяла Европа температурите за март 2024 г. са били с 2,12 градуса по Целзий над средните за този месец. Градовете, където тези температури могат да бъдат с 10-15 градуса по-високи от останалите места, усещат тези промени в климата особено остро – и търсят решения.

Базирани на природата решения, които са „ефективни за охлаждане и задържане на вода в градовете“, се превърнаха в предпочитан инструмент за повечето градове, констатира докладът на ЕАОС. Този подход присъства в 91% от изследваните 19 хил. местни плана за действие относно климата.

„Те също така предоставят много други предимства, като например пространство за отдих и намаляване на замърсяването“, добавя агенцията.

Какво включват базираните на природата решения? Създаването и поддържането на паркове и градски горски площи, зелени покриви и въвеждането на „естествени мерки за задържане на вода“ се считат за най-добра практика.

В резултат на това докладът наблюдава промяна в установената догма: от градовете, избиращи или „сива“ (създадена от човека водна инфраструктура - бел. ред.), или „зелена“ инфраструктура, към подход „сиво със зелено“.

В цяла Европа темпът на въвеждане на зелена инфраструктура варира значително. В словашкия град Търнава едва 7% от пространството е зелено, докато испанският град Касерес може да се похвали с огромно покритие от 96%.

Въпреки че един град може да се похвали с много зелени площи, това не означава, че те са достъпни за гражданите. „Обществено достъпните зелени площи“ представляват само 3% от площта на европейските градове.

Градове, от които да черпим вдъхновение

В цяла Европа някои градове се открояват в това отношение. В Мадрид местните власти работят върху ограждането на града с пръстен от дървета като част от проекта „Мадрид 360“.

През следващите 10 години испанската столица има за цел да засади два милиона дървета в 75-километров горски пояс. Въпреки това проектът се бори с екстремни метеорологични явления, които са вредни за младите дървета и със съдебни дела относно собствеността върху земята.

Полският град Познан озелени градските пространства и ги отвори за обществеността. Той също така създаде „градски плажове“ върху неизползваеми преди това кафяви земи по поречието на река Варта.

В Гьотеборг, Швеция, градостроителите са прегърнали дъжда, който се излива върху тях през около 40% от времето. Известни като Regnlekplatsen (дъждовни детски площадки), тези зони за игра са проектирани да бъдат най-забавни за децата, когато вали.

Макар докладът да приветства напредъка, постигнат до момента, той заключва, че е необходима повече работа за „интегриране“ на адаптирането към климата във всички отрасли и нива на вземане на решения. Докладът настоява заинтересованите страни да създадат „обща визия за това как изглежда устойчивото градско бъдеще“, което съчетава интегрирането на природата с отчитане на благосъстоянието на гражданите.