Франция ще загуби много от Brexit в геополитически план

Той никога не прости на Великобритания, че спечели войната. Така заключи Харолд Макмилан, след като Шарл дьо Гол наложи вето на опита на Обединеното кралство да се присъедини към тогавашния общ европейски пазар. Правилна или не, оценката на британския премиер за мотивите на френския президент отразява трайното съперничество между двете държави. Може би те завинаги са обречени да са едновременно приятели и врагове, пише Филип Стивънс за Financial Times.

„Ще ни липсват британците“, каза дългогодишен френски дипломат относно излизането на Великобритания от ЕС. Уважението е взаимно. В Елисейския дворец обаче изглежда, че Еманюел Макрон загуби търпение. Парализата около Brexit наруши сдържаността му. Президентът иска скорошното удължаване на срока по член 50 - до 31 януари - да бъде последно.

Раздразнението е разбираемо. Brexit беше британско решение, което освен самонараняването наложи значителни разходи на останалите 27 държави от ЕС. И все пак,  от чувството му на неудовлетвореност изглежда има полза. Какво предлага Макрон, ако изборите през следващия месец в Обединеното кралство не успеят да разчупят безизходицата? Нация, изправена пред наистина лошия избор да върне Борис Джонсън отново като премиер или да подкрепи лейбъристкия лидер Джеръми Корбин, може да призове колективната мъдрост да откаже мнозинство и на двамата.

Странно би било ако ЕС отговори с изключване на Великобритания. Кой би спечелил от безреден Brexit? Доналд Туск, сериозният оттеглящ се председател на Европейския съвет, предупреждава за остър разрив. Великобритания и ЕС трябва да живеят заедно и след Brexit. Тогава съществува възможност - но не повече от това - неопределен изборен резултат да дадат шанс на британците да променят мнението си.

Подозирам, че гневът на Макрон се корени в по-дълбоко недоволство. Президентът е един от онези редки политици, които поемат рискове, за да променят политическата ситуация. Той има идеи за Европа, много от тях разумни. В останалата част от ЕС той вижда група от лидери, чийто първичен инстинкт е да потърсят убежище.

Преди Макрон да влезе в Елисейския дворец, Берлин се жалваше от липсата на надежден партньор в Париж. Сега, когато имат такъв, амбицията на Ангела Меркел към здрача на нейното канцлерство е за спокоен живот. Германия все още кима в посока на Европа, като тази седмица даде сигнал за смекчаване на противопоставянето си срещу банковия съюз в еврозоната. Но нищо не може да се допусне да смущава прекалено германските избиратели.

Макар и неприятност, Brexit не е обяснението за отказа на Меркел да се създаде значителен бюджет на еврозоната или за провала на германските политици от ляво и дясно да признаят пред избирателите неудобната истина, че те са големите победители от европейската интеграция.