Той никога не прости на Великобритания, че спечели войната. Така заключи Харолд Макмилан, след като Шарл дьо Гол наложи вето на опита на Обединеното кралство да се присъедини към тогавашния общ европейски пазар. Правилна или не, оценката на британския премиер за мотивите на френския президент отразява трайното съперничество между двете държави. Може би те завинаги са обречени да са едновременно приятели и врагове, пише Филип Стивънс за Financial Times.
„Ще ни липсват британците“, каза дългогодишен френски дипломат относно излизането на Великобритания от ЕС. Уважението е взаимно. В Елисейския дворец обаче изглежда, че Еманюел Макрон загуби търпение. Парализата около Brexit наруши сдържаността му. Президентът иска скорошното удължаване на срока по член 50 - до 31 януари - да бъде последно.
Раздразнението е разбираемо. Brexit беше британско решение, което освен самонараняването наложи значителни разходи на останалите 27 държави от ЕС. И все пак, от чувството му на неудовлетвореност изглежда има полза. Какво предлага Макрон, ако изборите през следващия месец в Обединеното кралство не успеят да разчупят безизходицата? Нация, изправена пред наистина лошия избор да върне Борис Джонсън отново като премиер или да подкрепи лейбъристкия лидер Джеръми Корбин, може да призове колективната мъдрост да откаже мнозинство и на двамата.
Странно би било ако ЕС отговори с изключване на Великобритания. Кой би спечелил от безреден Brexit? Доналд Туск, сериозният оттеглящ се председател на Европейския съвет, предупреждава за остър разрив. Великобритания и ЕС трябва да живеят заедно и след Brexit. Тогава съществува възможност - но не повече от това - неопределен изборен резултат да дадат шанс на британците да променят мнението си.
Подозирам, че гневът на Макрон се корени в по-дълбоко недоволство. Президентът е един от онези редки политици, които поемат рискове, за да променят политическата ситуация. Той има идеи за Европа, много от тях разумни. В останалата част от ЕС той вижда група от лидери, чийто първичен инстинкт е да потърсят убежище.
Преди Макрон да влезе в Елисейския дворец, Берлин се жалваше от липсата на надежден партньор в Париж. Сега, когато имат такъв, амбицията на Ангела Меркел към здрача на нейното канцлерство е за спокоен живот. Германия все още кима в посока на Европа, като тази седмица даде сигнал за смекчаване на противопоставянето си срещу банковия съюз в еврозоната. Но нищо не може да се допусне да смущава прекалено германските избиратели.
Макар и неприятност, Brexit не е обяснението за отказа на Меркел да се създаде значителен бюджет на еврозоната или за провала на германските политици от ляво и дясно да признаят пред избирателите неудобната истина, че те са големите победители от европейската интеграция.


МВнР с предупреждение към пътуващите за Белгия
Патрулка и крадена кола се блъснаха след гонка
Зеленски се оплака от забавяне на доставки от Запада
Опасно време в половин България утре
Възстановиха движението на пътя Бургас - Варна след катастрофата с жертва
Сривът в оценките на технологичните акции открива инвестиционни възможности
Преговорите на ООН за климата CO31 се провалиха след остри спорове
Пол Грифитс: Структурата на пазара не се е променила
Тихото напускане: Служителите просто искат работа, която не ги съсипва
Лула се насочва право към фискалната пропаст в Бразилия
Това Porsche трябваше да бъде почти „вечно“
Ferrari показа нов модел, проектиран за писта, но с разрешение за пътя
Само срещу 4100 долара американец се сдоби с кола за 140 000 долара
Евро 7 ще може да спира PHEV по време на движение
Пенсионер си направи Bugatti Type 35 за 6000 евро
Саудитска Арабия изпраща експерти в България за общи инвестиционни проекти
Митрофанова се поклони пред покойния митрополит Гавриил с бели рози
Седем години след катастрофата с трима загинали делото остана без съд в Смолян
Изписват от „Сърце и Мозък“ лекаря, пострадал при тежката катастрофа на „Тракия“
преди 7 години Мисля, че е по-добре да се нарича уреден/неуреден Брекзит. отговор Сигнализирай за неуместен коментар