Футболът се нуждае от индустриална стратегия

Безумна, егоистична, ориентирана единствено към парите: футболните благородници можеха да охарактеризират така професионалната игра като цяло, но в този случай описват идеята на президента на Реал Мадрид Флорентино Перес за обособяване в отделна лига на най-добрите европейски клубове. Мениджърът на Ливърпул Юрген Клоп обобщи накратко усещането на феновете относно евентуална промяна в традиционната схема на първенствата. "Абсолютни глупости", се произнесе той. 

Въпреки това финансовите планове за нови международни футболни състезания продължават да изникват, защото най-мощните клубове в играта ще спечелят. Във време на глобална загриженост за неравенството и национално безпокойство за запазване на вътрешната икономическа активност, футболът е вълнуващ пример за това как правилата на играта определят разпределението на наградите и дали те се присвояват от труда (играчите), капитала (собствениците на клубове) или държавите (под формата на данъчно облагане). Особеностите на футбола са уникални, но проблемите са общи за много индустрии, които работят в кооперативни системи - от финанси и право до високи технологии, пише Робин Хардинг за Financial Times.

Предложенията за европейска супер лига ще доведат до преразпределяне на стойността нагоре по веригата - към най-добрите играчи и най-големите клубове; извън страните с популярни първенства, като Англия и Испания; и от играчите като група към собствениците на клубове. Това противоречи не само на романтиката и спортната почтеност на футбола, но и на обществения интерес, както и на националния интерес на няколко европейски държави. Индустриалната стратегия отново е на мода, поне що се отнася до батериите за електрически автомобили. Може би нациите се нуждаят от индустриална стратегия и за футбола.

Икономическите предимства от такава стратегия са огромни. През сезон 2017/18 клубовете в английската Висша лига платиха 2,5 милиарда британски лири за заплати, според Deloitte. Няма офшорна дейност, така че колкото и умели да са счетоводителите, най-добрите футболисти плащат около половината от заплатата си на британската хазна. В икономическо отношение звезди като Кевин де Бройне и Пол Погба са сред най-продуктивните индивиди на планетата. Бихте искали те да плащат данък във вашата страна.

Английският футбол също така е износител. Правата за излъчване на Висшата лига в чужбина носят 1,4 милиарда британски лири годишно, а по фланелките на играчите има реклами, насочени към външните пазари. И това е без да се отчитат стотиците милиони паунди, наливани от собственици като Роман Абрамович (Челси) и Шейх Мансур (Манчестър Сити). Исторически обаче паричните потоци към собствениците са скромни. Само няколко клуба (да изтъкнем Манчестър Юнайтед) са достатъчно популярни, за да изплащат дивиденти, докато остават конкурентоспособни на терена.