Примерът на Мадрид показва: Блокадите сами по себе си не помагат

Регионалните политици се опълчват срещу блокадата

Мадрид е и пример за това как затварянето на горещи точки в Европа може да доведе до съпротива от страна на регионалните власти. В Испания, както например в Германия, здравната политика е от правомощията на 17-те автономни области.

Консервативният ръководител на регионалното правителство в Мадрид Исабел Диас Аюсо първоначално не направи нищо, за да овладее заразата, за да се съобрази с бизнеса. След това в средата на септември тя се опита да противодейства с хирургични мерки: блокира 45 района в Мадрид и по този начин - 15 процента от населението, предимно бедни хора, често имигранти, сред които имаше особено голям брой инфекции. А решителните действия на централното правителство се посрещат враждебно като външна намеса след седмици на спорове кой трябва да решава съдбата на столицата.

Здравният министър Иля, който също дълго време наблюдаваше експлозията на вируса в Мадрид, реши, че това не е достатъчно. Той искал да предотврати пренасянето на вируса от столицата в цялата страна, затова реши да заключи целия град. Диас Аюсо направи всичко възможно, за да предотврати блокирането, като се позова на намаляващия дял на заразените като доказателство, че нейните по-предпазливи мерки работят.

След като съд обяви решението за блокиранията на Иля за незаконно, испанското правителство възприе различен правен подход и обяви извънредно положение в Мадрид преди десетина дни, за да може градът да остане затворен. Това обаче важи само две седмици - след това испанският парламент трябва да одобри удължаване. Очаква се социалистическото ляво-популистко правителство на Иля да не успее да получи подкрепа за удължаване - и спорът за правилните мерки да продължи.

Експерти искат затваряне на барове и ресторанти 


Примерът с Мадрид показва, че блокирането носи много малка полза, ако не е придружено от строг контрол по магистралите, гарите и летищата, както и много тестове, задължение за дистанционна работа, когато е възможно, и карантинни разпоредби.

Но дори и това не е достатъчно. „Това ще помогне на останалата част от страната, но не и на самия Мадрид“, казва Мануел Франко, епидемиолог от университета в Алкала де Енарес. „За да се намалят инфекциите в града, хората не трябва да се срещат - ресторантите и баровете трябва да бъдат затворени. Точно както Каталуния вече реши”. Ежедневието, на което в момента Мадрид все още се радва, би трябвало да бъде значително по-ограничено.

Ако се вярва на испанските медии, националното правителство планира точно това: Според спекулации то е разработило система от четири нива на предупреждение. В девет от 17-те региона в момента ще се прилага високо или екстремно ниво на аларма, което предвижда затваряне на всички барове и ресторанти. Най-високата степен на сигнализация, която би се прилагала и за Мадрид, предвижда и ограничения на свободата на движение, като например блокиране.

Нивата на предупреждение обаче са само ориентир. Решението за тях остава на регионалните правителства.